ПОСВЕЩЕНИЕТО – ЧАСТ 3 –

Духовните неща се разбират духовно. В храма Божият Син бе посветен на делото, което бе дошъл да извърши. Свещеникът Го погледна, както поглеждаше всяко друго дете. Но макар че той нито видя, нито почувства нещо особено, Божият акт да даде Сина Си на света бе оценен. Намери се един,който разпозна Христос. “И ето, имаше в Ерусалим един човек на име Симеон; и тоя човек бе праведен и благочестив и чакаше утехата на Израил; и Светият Дух беше в него. Нему бе открито от Светия Дух, че няма да види смърт, докле не види Христа Господен.” Като влезе в храма, Симеон видя едно семейство, което представяше първородния си син пред свещеника. Видът на родителите издаваше бедността им. Но Симеон разбра внушението на Духа и бе дълбоко развълнуван от това, че представеното на Господа дете бе Утехата на Израил, Този, Когото той копнееше да види. На изумения свещеник Симеон изглеждаше като изпаднал в екстаз. Детето бе върнато на Мария, но Симеон го взе в ръцете си и го представи на Бога и радост, каквато не бе изпитвал никога преди, проникна в душата му. Като издигна детето Спасител към небето, той каза: “Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир.Според думата Си. Защото видяха очите ми спасението, което Си приготвил пред всички люде; светлина да просвещава народите. И слава на Твоите люде Израил.” Духът на пророчеството бе върху този човек и докато Йосиф и Мария стояха, чудейки се на думите му, той ги благослови и каза на Мария:
“Ето, това детенце е поставено за падане и ставане на мнозина в Израил и за белег, против който ще се говори; да, и на сама тебе меч ще прониже душата ти, за да се открият помислите на много сърца.”Също и Анна, една пророчица, влезе и потвърди свидетелството на Симеон за Христос. Докато Симеон говореше, лицето й се освети от Божията слава и тя изля сърдечната си благодарност, че й бе позволено да види Христос – Господа.Тези скромни поклонници не бяха изучавали напразно пророчествата. Но ония, които заемаха постове на управници и свещеници в Израил, макар да имаха пред себе си скъпоценните думи на пророчеството, не ходеха в пътя на Господа и очите им не бяха отворени, за да видят Светлината на живота.Така е до днес. Събития, върху които е съсредоточено вниманието на цялото Небе, остават неразпознавани, протичат незабелязани от религиозните водачи и от поклонниците в Божия дом. Хората признават Христос в историята, но отблъскват живия Христос. Христос, призоваващ в Словото Си към саможертва, действащ в бедните и страдащите, които молят за утеха, действащ чрез праведната кауза, която включва бедност, труд и укор, днес не се приема с по-голяма готовност, отколкото преди хиляда и осемстотин години.Мария се замисли върху обширното и далече стигащо пророчество на Симеон.Като погледна детето в ръцете си и си спомни думите, изговорени от пастирите във Витлеем, тя се изпълни с благодарствена радост и светла надежда. Думите на Симеон й напомниха пророчеството на Исая: “И ще израсне пръчка от Йесеевия пън и Отрасъл из корените му ще носи плод; и духът Господен ще почива на Него, дух на мъдрост и разум, дух на съвет и на сила, дух на знание и на страх от Господа… Правдата ще бъде пояс на кръста Му и верността – пояс на хълбоците Му.” “Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; на ония, които седяха в земя на смъртна сянка, изгря им светлина… Защото ни се роди Дете, Син ни се даде и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде Чуден, Съветник, Бог могъщ, Баща на вечността, Княз на мира” (Исая 11:1-5, 9:2-6).