ПОСЕЩЕНИЕТО НА БОГ

В едно селце живял обущар. Живеел той благочестиво и имал вяра в Бога. И ето, преди един голям църковен празник обущарят се разболял. Затъгувал той, че няма да може да отиде в храма, когато изведнъж, в навечерието на празника, му се присънило, че нечий глас – съвсем тих и кротък, му говори: „След като ти не можеш да дойдеш при Мене, то Аз ще дойда при тебе в този ден.”
Събудил се обущарят и се зарадвал: ”Нима сам Господ ще дойде при мене?!” – си помислил той.
Цяла сутрин обущарят чистил и подреждал дома си, приготвил се с празнична трапеза и за посещението на желания Господ. И ето, по време на приготовлението си, той видял през прозореца плачещо момченце. Обущарят го повикал при себе си и го попитал:
– Защо плачеш?
– Днес ми се пробиха единствените обувки и нямам с какво да ходя. А семейството ми е бедно и за това не мога да си купя нови.
Тогава обущарят успокоил детето и му казал:
– Дай ми обувките си и аз ще ги поправя.
Не след дълго момченцето, сияещо от щастие, стояло в ремонтираните си обувки. Изпращайки го, обущарят продължил работата си.
Свечерило се. При него дошла бедна жена и му казала:
– Моля те да ми простиш! Дадох ти за ремонт обувките си, а нямам с какво да ти платя. Но без обувки не мога да ходя – настъпиха студове.
Обущарят само се усмихнал и казал:
– Обувките ти са готови. Носи ги и не ги износвай. – Дал обувките на жената без да поиска нещо.
Настъпила нощта. Отдавна завършил приготовленията си, обущарят седял до прозореца и чакал обещалият да дойде при него Гост. Дошло време за сън и отчаяният от безплодното чакане обущар започнал да постила леглото си. Изведнъж на вратата се потропало. Отваряйки, обущарят видял пред себе си пътник. Той казал:
– Пусни ме при себе си да пренощувам. Цял ден пътувах, но няма при кого да отседна – никой не ме приема при себе си за през нощта.
Обущарят го съжалил и го пуснал при себе си. За да си почине пътникът от пътя, обущарят му отстъпил леглото си, а за себе си постлал на пода. И ето, отивайки да спи, той си мислел:
– Вероятно се оказах недостоен за Госта, за това Той така и не се появи при мене днес. Вижда се, че Той не ме удостои с честта да сподели с мен този велик празничен ден.
С такива тъжни мисли заспал обущарят.
И ето – отново му се присънило, че същият тих глас му говори:
– Днес Аз дойдох при тебе три пъти и всеки път ти радушно Ме прие.