ПОСЛЕДИЦИ ОТ ГНЕВА
1 ПРОБЛЕМ: Гневът пречи на правилното мислене
„Гневът не позволява на разума да разбере истината“ – латинска сентенция.
Когато страстите бушуват, не можем да мислим трезво и да преценяваме последиците, защото челният дял на мозъчната кора не работи пълноценно, както вече споменахме.
Пример: Това е световно известният американски неврохирург д-р Бен Карсън, който в невероятна 22-а часова операция разделя за пръв път в световната практика сиамски близнаци, свързани в тилната област на главата. През 1984 година става най-младият завеждащ отделение в историята на болницата „Джонс Хопкинс“ (на 33 години). Той е професор по неврохирургия, пластична хирургия, онкология и педиатрия, и ръководи отделение по Детска неврохирургия. Сега е министър по благоустройството на Доналд Тръмп.
Самият той казва в книгата си „Надарени ръце“ (изд. Нов живот, София, 2008): „Бил съм нелошо момче, а сега сякаш губех всякакъв контрол над себе си и без дори да се замисля, грабвах тухла, камък или кол и замахвах…“ (с. 49). В изблик на бяс посегнал да удари дори майка си, но брат му го спрял.
Но най-страшното се случило в 9 клас. Отишъл на гости на своя приятел, но не след дълго започнали да спорят за музиката. Д-р Карсън споделя с мъка: „В този миг ме връхлетя някаква необяснима, сляпа, патологична ярост. Измъкнах светкавично от задния си джоб сгъваемо ножче, отворих го и го запратих с всичка сила срещу момчето, което беше мой приятел“ (с. 50). Как завършва тази история ще разберете от статията „Истинска история за победа над гнева“.
2 ПРОБЛЕМ: Гневът разрушава добрите взаимоотношения
Притчи 30:33: „Защото както, (…) като се блъсне носът, потича кръв, така и като се подбужда гняв, произлиза свада“. Гневът неизбежно води до влошаване на отношенията. Когато ме ударят с юмрук в носа, потича кръв. Когато се разпали гневът, следва кавга.
Хроничният гняв, или постоянната раздразнителност, особено много уврежда добрите отношения. „Много хора възприемат нещата откъм най-мрачната им страна. Те преувеличават своите предполагаеми скърби, подхранват гнева си и се изпълват с чувство на отмъщение и омраза, докато всъщност истината е, че нямат реално основание за такива чувства. (…) Съпротивлявайте се на подобни лоши чувства и ще преживеете голяма промяна в общуването си с околните“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Т. 3. Нов живот, С., 2000, с. 153).
Пример: Наскоро присъствах на избирането на Обществен съвет към училището на сина ми. Една от присъстващите жени зададе въпрос на директорката и тя започна да говори за детето ѝ в отговор на въпроса. И едва беше казала едно-две изречения, една друга майка вдигна ръка и с остър тон заяви: „В момента нарушавате десет наредби!“. Бях изненадана от яда, с който говореше. Явно има някаква наредба, че детето не трябва да се обсъжда публично, но самата директорка заяви, че майката на детето сама е попитала публично, така че не е нарушение. Има такива хора, които постоянно преувеличават неправдите и затова постоянно се чувстват онеправдани и жертви. И с този постоянен вътрешен гняв, негодувание и обвинения стават нетърпими за всички.
Гневът е изключително трудно за контрол чувство, когато избухне в силата си, затова в повечето случаи предизвиква караници, обиди, агресия. В семейството често се случва единият да изговори необмислени думи, другият да отговори в същия дух и от незначителен проблем да стане голяма кавга. „Децата веднага попиват и прилагат на практика уроците, на които ги е научил той [родителят] при своите гневни изблици“ (Пак там. С. 155).
Пример: „Мъж преби жена си до смърт във Варна“ – поредният скандал довел до смъртоносен побой (https://nova.bg/news/view/2019/02/27/241962).
3 ПРОБЛЕМ: Гневът може да се превърне в зависимост
ЗАВИСИМОСТТА е състояние, при което човек усеща непреодолимо желание да употребява дадено вещество или да има определено поведение заради възнаграждаващия ефект и въпреки пагубните последици.
Тук има една ключова фраза: „възнаграждаващия ефект“ – изпитваме приятно чувство. Хората, склонни към гневни изблици, преминават през така наречения „цикъл на насилието“: фаза на натрупване на напрежението (поведението на другия ги дразни), фаза на гневния изблик (крясъци, обиди, удари) и фаза на спокойствието. Гневният изблик е „разтоварил“ напрежението и сега човекът се чувства по-спокоен. И именно това спокойствие го обрича на повторение, защото следващия път, когато започне да се натрупва раздразнение, той отново ще иска да изпита „възнаграждаващия ефект, приятното чувство“. Мозъкът също свиква с този модел на стимулация – успокоение и той се превръща в зависимост.
Пример: Моят баща беше алкохолик и сега, като се връщам назад, забелязвам точно тази зависимост: чувството за малоценност го караше да пие, защото алкохолът смъкваше задръжките му и той се чувстваше велик и всемогъщ. И тогава следваше скандал и насилие, най-често вечер. Това го успокояваше за няколко дена и после се повтаряше същото. Този модел продължаваше години наред, докато не почина на 55 годишна възраст в катастрофа.
4 ПРОБЛЕМ: Гневът разрушава щастието
Сприхавият човек е вечно недоволен. „Сприхавият човек не познава истинското щастие и рядко е доволен. Той постоянно се надява да намери по-благоприятни обстоятелства или да промени обкръжаващата го среда, за да получи мир и душевен покой. Животът му се струва изпълнен с тежки изпитания, докато всъщност много от тези дразнители могат да се избегнат, ако той контролира нрава си и обуздава езика си. „Мекият отговор“ е този, който „отклонява от ярост“. Отмъщението никога няма да победи противника. Когато владеем темперамента си, ние оказваме влияние върху всички около себе си, но „който не владее духа си, е като град разрушен и без стени“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Т. 3. Нов живот, С., 2000, с. 156).
Пример: Имам съседи, които постоянно се оплакват, че някой им прави напук. Вечно се оплакват, че са онеправдани. Все се гневят, че никой не чисти под тяхната тераса, все им спират пред прозорците, някой съсед ги гледал накриво или не им обръщал внимание… И така до безкрай.
Йорданка Дейчева, психолог; Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg