ПОСТАВЕН НА ПЪТЯ МИ
“Но той, понеже искаше да оправдае себе си, каза на Исус: А кой е моят ближен?”
Лука 10:29
Във филма Четирите пера, Хари Фавършам напуска Англия през 80-те години на 19 век, за да намери приятелите си в Кралската армия в Судан. В своето търсене Хари се изгубва и стига почти до смърт в обширните пустини на Африка. Тогава, когато животът му гасне, той е избавен от един африканец, Абой Фатма, който се грижи за него.
Изненадан от добрината, която този човек показва към един чужденец, Хари пита новия си приятел защо прави толкова много за него. Отговорът на Фатма е директен: „Бог те постави на пътя ми!”
В притчата за добрия самарянин, един свещеник и един религиозен водач, чието призвание е да помагат на унизените, не обръщат внимание на ранения пътник, който е оставен да умре на пътя за Йерихон. Мразеният самарянин обаче дава от времето и средствата си, за да помогне на ранения човек, като показва Христово съчувствие. Той превързва раните му, закарва го в хан, „и се погрижи за него” (Лука 10:34). Ограбеният човек е поставен на пътя на трима минувачи, но само самарянинът реагира.
В нашия живот ние сме предизвиквани да откликнем на нуждите на хората. Или ще им покажем Христовата любов, или ще реагираме с безразличие. Как ще откликнем спрямо тези, които Бог избира да постави на нашия път?
СЪЧУВСТВИЕТО НИКОГА НЕ ИЗЛИЗА ОТ МОДА.
