Поставяне на неправилни етикети

Мирогледът и себеоценката имат решаващо влияние върху оптимистичния или песимистичния поглед към света, а оттам и върху нашия успех като личности. Когнитивно-поведенческата терапия разглежда десет начина на неправилно мислене, които ни пречат да постигаме пълния си потенциал. Едно от тях има много тясна връзка с оптимизма и успеха.

Влиянието на думите върху оптимизма и успеха: поставянето на неправилни етикети

Не само мислите оказват влияние върху чувствата и поведението ни. Думите, които изричаме, имат огромно влияние върху нашите мисли, а оттам върху оптимизма и успеха ни.

„Думите не само показват какъв е нашият характер: те имат силата да влияят върху характера. Хората се влияят от собствените си думи. Често без много да му мислят (…) те изричат подозрителни или злонамерени догадки, в които всъщност не вярват напълно. Но самото изричане на тези думи оказва влияние върху мислите. Заблуждават се от собствените си думи и започват да си вярват (…) И след като веднъж са изказали мнение или решение, често са твърде горди да се откажат от него. Започват да се опитват да докажат правотата си, докато наистина започнат да си вярват, че са прави“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Издателство „Нов живот“).

Пример: Когато синът ми беше малък, ходехме в парка. Веднъж видях следната ситуация: Едно дете взе играчката на друго дете, второто почна да негодува и последва караница и рев. Тогава майката на първото дойде разгневена, дръпна го, скара му се и почна да му вика: „Ти си лошо дете! Защо правиш така? Лошо дете!“ Как можем да продължим тази история според по-горния цитат? Всъщност не вярвам майката да си мисли, че нейното дете е изцяло лошо. Обаче представете си, че тя повтаря този неправилен етикет всеки ден, когато детето направи някоя беля. Тя накрая наистина ще си повярва, че детето ѝ е лошо. А още по-трагичното е, че то също ще повярва на думите ѝ.

Познавам такава жена, която всеки ден многократно повтаря на детето си, че върши много бели и трябва да слуша повече. И какви мислите, че са тези „бели“? Тича напред-назад като всяко 4-5 годишно момче, рови се в камъните и праха, кара колело, рита топка и т.н. Никога не съм го видяла да напада друго дете или да върши нещо агресивно. Обаче тя постоянно му повтаря, че много бели прави. И това дете един ден през пубертета ще започне да прави истински бели, ако наистина повярва на думите ѝ.

Неправилното етикиране означава да описваме себе си или другите с крайно емоционални думи, които не са напълно верни. То включва използването на неточни, дразнещи описания за себе си или друг човек.

Д-р Недли посочва, че когато един хранителен завод поставя етикет на бобена консерва, листът със съставките описва какво има вътре – и то не се променя. Етикирането на себе си има почти същия ефект и именно затова, когато е неправилно, е толкова опасно за психиката ви. Когато се наричате с имена, основани на обстоятелства, вие се идентифицирате със своите недостатъци, което ги превръща в почти не подлежащи на промяна. И скоро попадате в коловоз. Вместо да си казвате „Допуснах грешка“, вие си казвате: „Аз съм неудачник“.

Неправилното етикиране се основана на философията, че „човек се измерва с грешките, които допуска“. Ако забележите, че си казвате „Аз съм еди-какъв-си“ всеки път, когато допускате грешка, вие използвате неправилно етикиране. Ако си казвате „Аз съм неудачник“, вие пречите сами на себе да постигнете нещо повече, демотивирате самите себе си.

Когато по принцип определяме себе си или другите с отрицателен етикет, ние вероятно ще бъдем гневни и разстроени. А още по-лошото е, че намаляваме надеждата за промяна в себе си или другите. Затова става твърде лесно да възприемем за нас или тях социалната роля, определена от неправилния етикет. Децата, чиито родители постоянно им се карат и ги обиждат, често започват да вярват, че тези описания са верни. Такива деца изграждат чувство за малоценност, изгубват надеждата, че могат да се променят и заради обезсърчението си не влагат особени усилия да усъвършенстват себе си.

Има голяма разлика между слагане етикет на поведението на човека и слагане етикет на човека. Вярно е, че трябва да наричаме грешката с истинското ѝ име, когато учим другите. Ако колегата ми е сбъркал нещо, съвсем основателно е да му кажа: „Днес сбърка в изчисленията и изгубих много време да ги поправям. Следващият път внимавай повече!“. За разлика от това, ако кажа „Допусна такава глупава грешка. Нищо не става от теб!“, това има съвсем друго значение. Все едно му казвам, че е обречен да допуска грешки и не може да постигне нищо добро.

Продължителното неправилно етикиране и омаловажаване на другите често отключва жажда за отмъщение, която засилва конфликта и поражда подобно изкривено отношение в човека, който ви вбесява. По този начин се развива междуличностна враждебност и се проваля добрата работа в екип, която е решаващо необходима за успеха в работата, семейството, обществото.

Може ли да бъде оптимист едно дете, което често е било наричано „непослушко“ и „глупчо“?

Може ли да бъде оптимист мъж, когото съпругата му често нарича „неудачник“ и „мързеливец“?

Може ли да бъде оптимистка жената, която често чува от съпруга си, че е „средно интелигентна“?

Пример: Наскоро брат ми разказа, че веднъж имали банкет във фирмата. Шефът се изправил да държи реч и казал, че работниците (към които се числи и брат ми) били „големи кретени“ и още много други такива подобни епитети. И добавил насърчително, че нищо не става от тях. Каза ми, че такива обръщения са ежедневие при тях. Ще бъдат ли оптимисти тези работници? Ще полагат ли всички усилия да зарадват шефа си? Нищо подобно. Също като шефа си, всеки обижда другия, всеки се скатава и се опитва да върши възможно най-малко работа. И нито работниците ще се чувстват добре, нито фирмата ще постига големи успехи.

КАКВО ДА НАПРАВЯ?

д-р Недли съветва:

1. Търсете доброто в другите и в себе си

Една благородна цел е да търсим доброто в другите. Въпреки техните провали и слабости, стремете се да ги виждате такива, каквито могат да бъдат – положително променени към добро. За Личността, която разделя цялата човешка история на две – преди Христос и след Христос – се казва следното: „Във всеки човек Той забелязваше безкрайни възможности. Той виждаше какви могат да станат хората, преобразени чрез Неговата благодат“ (Възпитание. С., Нов живот, 1996, с. 71). Също и вие уважавайте себе си, като отказвате да се поддавате на вредния навик да поставяте неправилни етикети както на себе си, така и на другите.

2. Изграждайте атмосфера на уважение.

Терапия със заместителни фрази

Заместете:                                                          Със:

1. „Ти си толкова неподреден човек“. –  „Важно е стаята ти да бъде чиста и подредена“.
2. „Аз съм най-неорганизираният човек на света“.  –  „Ще си спестя доста време, ако се науча да планирам по-добре“.
3. „Голям си егоист!“  –  „Човек трябва да се учи да бъде щедър“.
4. „Толкова си непохватен!“  –  „Може ли да бъдеш малко по-внимателен/на?“
5. „Такова голямо бебе си“.  –  „Ще съм ти благодарен, ако да се държиш малко по- зряло“.
6. „Мижитурка!“  –  „Добре е да се научиш да отстояваш мнението си“.
7. „Голяма съм глупачка!“  –  „Можех да постъпя по-мъдро и по-внимателно!“
8. „Съседът е ужасен човек“.  –  „Поведението на съседа често ме дразни“.
9. „Ти си лошо дете!“ –  „Днес постъпи лошо. Трябва да се извиниш“.
10. „Грубиян!“  –  „Грубите ти забележки ме отблъскват“.

Д-р Нийл Недли, „Изгубеното изкуство на мисленето“, издателство „Нов живот“

„Когато другите етикират някого неправилно във ваше присъствие, опитайте се тактично да ги възпрете. Задаването на въпроси като „Сигурен ли си, че това е съвсем вярно?“ ще накара човека да спре и да се замисли дали говори истината, както и свързаните с това последици.

Ако някой постави на вас неправилен етикет, не му обръщайте внимание и не се защитавайте. Осъзнайте, че вие сте отговорни за вашите собствени емоции. Ако етикетът е точен в някакво отношение, поучете се от грешката си и, ако е възможно, информирайте този човек, че работите сериозно за промяна.

Такова отношение ще промени в значителна степен изгледите ви за успех в екипната работа – както в семейството, така и на работа и в обществото“ (д-р Недли, „Изгубеното изкуство на мисленето“).

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен; psihologiaizdrave@abv.bg