ПОЧИТ КЪМ БОЖИЯ ДОМ

„Съботите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ“. (Левит 19:30)

Бог е велик и свят. И за смирения вярващ човек Неговият дом на земята, мястото, където Неговите люде се събират за поклонение, е като врата към небето. Хвалебствените песни, думите, изговорени от Христовите служители, са определени от Бога средства, които да приготвят един народ за небесната църква, за по-висшето богослужение там.

Когато влизат в мястото за поклонение, вярващите трябва да го правят с благоприличие и тихо да отиват до местата си. Обичайни разговори, шепнене и смях не трябва да се позволяват в дома за поклонение, нито преди, нито след края на службата. Ревностно, активно благочестие трябва да характеризира поклонниците.

Ако се налага изчакване от няколко минути до началото на богослужението, нека това става с истински дух на бдение и тихо размишление, като сърцето се въздига към Бога в молитва. Нека тя бъде за службата – по специален начин да обогати сърцата и да води до убеждение и обръщане и на други души. Нужно е да се помни, че небесни вестители присъстват в дома. Всички ние губим доста от сладкото общение с Бога чрез нашето неспокойно поведение и поради пропуска ни да насърчаваме моментите на размишление и молитва.

Издигнете стандарта на християнството в умовете на вашите деца; помогнете им да вградят Исус в своята опитност; научете ги да имат силна почит към Божия дом и да разбират, че когато влизат там, сърцата им трябва да са смирени и изпълнени с тази мисъл: „Бог е тук, това е Неговият дом. Трябва да имаме чисти мисли и святи мотиви. Това е мястото, където Бог се среща с народа Си и го благославя“.

Родителите трябва не само да учат, но и да изискват от децата си да влизат в храма с благоприличие и почит.

Практикувайте това отношение на почит, докато то стане част от естеството ви.