ПОЧТЕНИ В МОТИВИ И ДЕЙСТВИЯ

„Бивайте един към друг благи, милосърдни; прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос е простил на вас“ (Ефес. 4:32).

Принципите, правдата и честността трябва да се подхранват винаги. Честността няма да се забави там, където има благоразумие. Тези, които ги притежават, никога няма да се съгласят да постъпят като Валаам, пренебрегвайки Божията воля. Господарят изисква слугите Му да бъдат почтени в подбуди и в действия. Онези, които избират честността за свой придружител, ще я въплътят във всичките си действия. За мнозина тези хора са неприятни, но за Бога те са прекрасни.

Сатана работи, за да проникне навсякъде. Той желае да раздели истински приятели. Има хора, които постоянно говорят, клюкарстват и представят лъжливи свидетелства, с което посяват семената на раздора и подбуждат конфликти. Небето гледа на тази група като на най-ефективните сатанински служители. Но когато е наранен, човек е в далеч по-безопасно положение, отколкото когато бива поласкан и превъзнасян за някакви негови усилия, които изглеждат успешни. Похвалата на привидните приятели е по-опасна от упрека.

Всеки, който хвали себе си, изтърква позлатата от най-добрите си усилия. Един истински благороден характер няма да се принизи дотам, че да се засегне от фалшивите обвинения на врагове; всяка изречена дума ще падне обезвредена, той ще укрепва, нищо няма да е в състояние да го победи. Господ желае народът Му да е в тясно единение с Него – Бога на търпението и любовта. Всичко в живота ни трябва да изявява любовта на Христос. Нека никой не се осмелява да подценява репутацията или положението на другия.

Никога не говорете пренебрежително за който и да било човек, защото той може да е велик в Божиите очи, докато онези, които се чувстват велики, може да са по-малко стойностни за Бога поради извратеността на своите сърца. Единствената ни сигурност е да паднем ниско в подножието на Кръста, да бъдем малки в собствените си очи и да се доверяваме на Бога, защото единствен Той има силата да ни направи велики.

Сега е необходимо да преценим способностите на всички. Работата на всеки един човек е достатъчно значима, за да изисква извършването ѝ със старание и вярност. Един човек не може да извърши работата на всички. Всеки има свое място и съответна специална дейност и всеки един трябва да осъзнае начина, по който работата му трябва да бъде извършена, за да издържи изпита на съда.