ПО-ГОРЧИВО ИЛИ ПО-ДОБРЕ

Hашият живот се оформя не толкова от нещастията и бедите, които ни сполитат, колкото от отношението ни към тези събития. Поетът е казал добре следните думи:

„Един кораб се носи на изток, друг плува на запад, но използват все същия вятър. Всичко зависи от това как са наредени платната, защото те, а не вятърът, определят накъде да върви кораба.“

В момента когато ни споходи болката, сигурно не бихме могли да се справим, но ако тя продължава, тогава трябва да намерим сили за промяна. Когато ви връхлетят беди и болка, не ги проклинайте, не ги преживявайте непрекъснато, не ги подхранвайте с мислите си, а прогонвайте и отблъсквайте тези мисли. Знайте, че чрез чудодейната Божия сила болките ще станат благословения, а раните могат да се превърнат в звезди.

Много страдащи от душевна и физическа болка хора не знаят как да използват скритата в тях умствена и духовна сила. Една млада жена от Източните щати на Америка напуснала дома си, за да бъде по-близо до своя съпруг – офицер, който служел в някакъв затънтен войскови пост в Калифорнийската пустиня. Жега, пясъци и самота – това бил животът на младата жена там и тя не можела повече да го понася. Един ден обаче получила писмо от баща си и в него прочела два реда, които я накарали да промени отношението си към трудното положение, в което се намирала.

Ето какво пишел бащата:

„Двама осъдени гледали навън през затворническата решетка. Единият виждал само калта, а другият звездите.“

Младата жена се научила да цени живота в пустинята и накрая написала вълнуваща и много търсена от читателите книга за своите преживявания.

Един изтъкнат психолог анкетирал 3000 души с единствения въпрос: “Какво дава смисъл на живота ви?“ За свое голямо разочарование той открил, че 94% от запитаните “просто гледали да изживеят по някакъв начин настоящето в очакване на по-добро бъдеще… без да съзнават, че всичко, което имаме, е само днес, защото вчерашният ден е отминал безвъзвратно, а утрешният ден никога не идва.“

Трябва да не позволяваме на болките и разочарованията да вгорчават живота ни. Нека да забравим личното “аз” и да посветим себе си на несебелюбива служба за другите, като винаги мислим, че само в Божието присъствие имаме “пълнота от радост”.

„ Ще ми изявиш пътя на живота; пред Твоето присъствие има пълнота от радост, отдясно на Теб – всякога веселие.” Пс.16:11