ПО ЛАБИРИНТИТЕ НА СВЕТА

Отклонението по лабиринтите на света е изключително опасно, тъй като в началото е почти незабележимо. То винаги започва с едно малко “И така може!” или “Само този път!”, но отвежда далеч, далеч от Бога и Неговата истина. Нито Валаам, нито Саул, нито Юда Искариотски, нито Димас са се оказали изненадващо и внезапно във вражеския лагер. Напротив, пътят им дотам е бил бавен и промените – плавни, а със сигурност всичко е започнало с едно “малко” непослушание или “невинен” компромис. Нашето увредено от греха естество има подчертан афинитет към светското и по тази причина секуларизмът, световността много лесно се промъква в редиците на Божия народ по хиляди коварни начини. Като всеки жив организъм, църквата непременно се променя – или расте и се развива, или линее и боледува.

Светският начин на мислене се проявява в най-различни нива, форми и посоки. Постепенно намалява и в края напълно престава да се чувства разликата между духовните радости и светските развлечения. Загубва се вкусът към праведното и благочестивото. Променят се критериите – много удоволствия, по-рано смятани за рисковани и дори недопустими, започват да изглеждат съвсем безобидни.

,,Истинското лице на Лаодикия”   Издателство ,,Нов живот”