Тези, които успяват в християнския живот ще считат всички неща за загуба пред превъзходството от познаването на Христос. Само тези, които пребъдват в Христос могат да познават истинския живот. Те разбират стойността на истинската религия. Донесли са техните таланти на влияние, средства и умение на олтара на посвещението, търсейки само да познават и вършат волята на Този, Който е умрял, за да ги изкупи.

Имаме нужда не от едно случайно докосване на Христос, но да пребъдваме в Него. Той ни призовава да пребъдваме в Него. Не ни предлага краткотрайно блаженство, което случайно се усеща при искрено търсене на Господа и отминава когато сме ангажирани във всекидневните длъжности на живота. Пребъдването в Христос прави лек всеки необходим дълг, защото Той носи тежестта на всяко бреме. Той се е приготвил заради нас да пребъдваме в Него. Това означава, че трябва да чувстваме пребъдващия Христос, че сме постоянно с Христос, от което умът ни е насърчен и подсилен.