ПРЕБЪДВАЩИЯТ ХРИСТОС В ДУШАТА

Почивай си изцяло в Исусовите ръце. Съзерцавай великата Му любов и докато размишляваш върху Неговото себеотрицание, безграничната Му жертва за нас, за да вярваме в Него, сърцето ти ще се изпълва със свята радост, спокоен мир и неописуема любов. Когато говорим за Исус, когато Го призоваваме в молитва, доверието ни, че Той е нашият личен, любещ Спасител ще се усилва, и характерът Му ще се изявява все по-прекрасен и възхитителен. .. Можем да се наслаждаваме на богати празници на любов, и когато напълно вярваме, че сме Негови чрез осиновяване, ще предвкусваме небето. Чакай Господа във вяра. Господ предразполага /се оттегля към/ душата в молитва и ни дава да чувстваме скъпоценната Му любов. Имаме Неговата близост и поддържаме сладко общение с Него. Получаваме ясни схващания за нежността и съчувствието Му и сърцата ни се сломяват и смекчават при съзерцаване на любовта, показана към нас. Действително чувстваме пребъдващият Христос в душата… Мирът ни е като река, вълна след вълна на слава се излива в сърцето и наистина вечеряме с Исус и Той с нас. Имаме съзнателно чувство за Божията любов и си почиваме в Неговата любов. Никой език не може да я опише, тя превъзхожда знанието. Ние сме едно с Христос, любовта ни е скрита с Христос в Бога. Имаме увереността, че когато Той, Който е нашият живот се яви, ние също ще се явим с Него в слава. Със твърда увереност можем да призоваваме Бог като наш Баща. Живеем ли, или умираме, Господни сме. Духът Му ни прави като Исус Христос в благост, предразположение и ние представяме Христос на другите. Когато Христос пребъдва в душата, това не може да се скрие, защото Той е извор на вода, която извира за вечен живот. Но когато представяме Христос в нашия характер и в думите си, в държанието си, това предизвиква в другите дълбока, пребъдваща, растяща любов към Исус и изявяваме, че сме оформени по образа на Исус Христос.