ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА ИСТИНАТА

Една притча разказва за спор, който възникнал между лъ­жата и нейните сестри. Целта на спора била да стане ясно коя от тях съдейства най-много за гибелта на човечеството. Лъжата казала надменно:

  • Аз владея над целия свят и се радвам на всеобща почит.
  • Да, но това е само благодарение на мен – възразило Лице­мерието. – Хората ти вярват, защото аз ти придавам благонадеж­ден вид.
  • Аз имам по-голям дял от вас. — отговорило Безумието. — Вие можете да виреете само на моя почва.

Тогава се обадили Злобата и Безсрамието:

  • Пропускате факта, че ние наторяваме тази почва и я правим плодородна. Не сме ли ние, които въвличаме хората в калта?
  • Но аз пък ги повалям в нея — казала с гордост Подлостта.

Намесила се и Измамата:

  • Аз също имам дял в това!

Не — казала Суетността, — само чрез моето прелъстяване човек попада в лош път.

Включила се и Свадливостта:

  • Помнете, че аз посявам семената на това, с което вие се гордеете.

Не се сдържала и Подлостта:

  • Длъжни сте да признаете, че за всичко, което се случва, аз имам равен, дори по-голям дял от вас.
  • Какво бихте били вие – казали надменно Завистта и Омра­зата, които винаги се движели заедно, — ако ние не създавахме необходимата атмосфера?

Към спора се присъединявали все нови и нови гласове, без изглед да се стигне до единно решение. Най-после някой пред­ложил спорът да бъде отнесен до безпристрастен съдия.

  • Добре, нека извикаме Истината – предложила Лъжата. – Тази гъска никога не е направила нещо свястно. Днес можем да я използваме.

И Истината била повикана. Тя влязла с царствена походка и изгледала снизходително отвратителната компания. Лъжата била силно смутена в нейното присъствие, но успяла да изложи същината на спора, като добавила:

  • Не можеш да отречеш, че сме постигнали голям успех. Погледни представителите на човешкия род, тези жалки подо­бия на Божествения образ.

Истината огледала всички мълчаливо. Тогава казала:

  • Божията мъдрост допусна вашето съществуване. Но един ден по решение на същата върховна мъдрост вие всички ще из­чезнете, ще се пръснете като сапунени мехури. Аз обаче, оста­вам, защото съм част от Божието естество. Бог е истина и исти­ната е само у Него.