Муйнак било процъфтяващо рибарско селище на Аралско море. Но днес Муйнак се намира в покрайнините на горчива, солена пустиня. Пясъчните дюни са осеяни с ръждиви празни корпуси от рибарски флотилии, които някога са плували високо горе по повърхността на източника на живота в Централна Азия.

Нещата започнали да се променят около 1960 г., когато съветското правителство започнало да отклонява водата на Аралско море, за да напоява най-големия памукопроизводителен район в света. Никой обаче не осъзнавал до каква катастрофа ще доведе това за околната среда. Климатът станал по-суров, сезонът на съзряване се скъсил с два месеца и 80% от обработваемата земя в областта била съсипана от солени бури, които нахлували, помитайки сухото морско дъно. Случилото се в Муйнак съответства на историята на Ефеската църква. Духовно процъфтяващото по-рано общество от вярващи в Ефес отклонило вниманието си от Христос към делата, които вършело в Неговото име. (Откровение 2:2-4) Вярващите загубили виждане за това, което е най-важно в отношенията им с Христос – любовта им към Него.

Господи, помогни ни да разберем и да се покаем за това, което отклонява нашето внимание от любовта ни към Теб. Залей пустинята на нашите души със Своята жива вода.

„Оставил си първата си любов. И така, спомни си откъде си паднал.“ Откровение 2:4-5

ЗА ДА ВЪЗОБНОВИМ ЛЮБОВТА СИ КЪМ ХРИСТОС, ДА РАЗМИСЛИМ ОТНОВО ЗА ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ КЪМ НАС.