ПРЕВЪРНЕТЕ ДОМА В ЧАСТ ОТ НЕБЕТО

Живеем в самия край на посоченото време. Ние имаме привилегията да изследваме Стария завет и връзката му с Новия. Затова нашата вяра трябва да е силна, когато виждаме как се изпълняват пророчествата. Но колко много са невярващите! Koлко много са хората, изявяващи своя егоизъм и безразличие в отношенията си с останалите. Нима са малко тези, наричащи себе си християни, които не намират удовлетворение, освен ако не са замесени в някакви борби и конфликти. Колко много са разрушените домове поради факта, че членовете на тези семейства действат под диктовката на Сатана.

В небето не се говорят груби, неприятни думи. Там не се таят нелюбезни помисли, нито има място за завист, зломислие, омраза и съперничество. В небесните дворове цари пълна хармония.

Сатана добре знае каква е небесната атмосфера и какво е влиянието на небесните ангели. Неговата задача е да посее във всеки дом семето на жестокостта, грубостта, себелюбието, нетърпимостта и своеволието. Така той се стреми да унищожи щастието на всяко семейство, защото знае, че духът, който цари в дома, ще бъде пренесен и в църквата.

Нека родителите винаги се пазят в своите думи и действия. Бащата нека се отнася към съпругата си – майката на неговите деца – с дължимото уважение, а съпругата трябва да обича и почита своя мъж. Но как би могла да стори това, ако съпругът й я третира като слугиня, на която само се заповядва, нарежда и за всичко получава хокане, недоволство и грубо отношение пред очите на децата. По такъв начин той я принуждава да не го харесва, дори да го мрази.

Дано Бог помогне на всички майки и бащи да отворят прозорците на душите си към небето и да пуснат през тях светлината на Христовата благодат в домовете си. Ако не сторят това, семейната атмосфера ще бъде отровена от дим, мрак и мъгла, а това е пагубно за духовността.

Майки и бащи, влейте благост, радост и надежда в живота на децата си. Нежността и любовта вършат чудеса. Никога не наказвайте децата си в своя гняв! Ако постъпвате така, вие няма да се различавате от големите деца, които още не са скъсали с неразумността на своите ранни детски години. Ще се стремите ли искрено към състоянието, при което ще може да кажете: “Откак станах мъж, напуснал съм детинското” (1 Коринтяни 13:11).