ПРЕДАЙ НАТАТЪК

Четирите ми, вече пораснали деца бяха в къщи за почивните дни и решихме да излезем за късна закуска навън. Центъра на вниманието ми представляваше моята най-малка внучка. Тя никога не беше хапвала палачинки и всички ние бяхме развълнувани за приключението, което й предстоеше да изживее.

Винаги се стараехме да правим от храненията си специални събития, затова този път решихме да поръчаме от всички видове палачинки, които предлага ресторанта. Помолихме ги да ги сервират на голям поднос, тип семеен.

Всеки от нас се пресягаше към подноса, разположен в центъра на масата и си вземаше. Освен това, хранехме и бебето, което много ги хареса. Настроението беше прекрасно и масата беше изпълнена с усмивки. Докато се оглеждах по съседните маси (от чисто любопитство) и се наслаждавах на тази чудесна картинка, един господин на близката маса ми привлече погледа.
Той ядеше своята закуска тихо и самотно, разположен на ъгловата маса в ресторанта. Той често хвърляше погледи към нас и се усмихваше, докато малката ми внучка ни забавляваше. Внезапно ми хрумна блестяща идея.

Извадих една картичка с отпечатана усмивка на нея от чантата си (винаги си носех такива) и направих знак на сервитьорката. Обясних й, че имам желание анонимно да платя сметката на човека от ъгловата маса, като вместо сметката я помолих да му даде картичката.
Нашата закуска продължаваше и след като непознатият от ъгловата маса си тръгна. Сервитьорката дойде и ни каза, че той е препратил картичката и е платил сметката на друга маса преди да си тръгне. Чудесен жест от негова страна!

Не беше само това обаче, малко след това сервитьорката отново дойде и сподели, че втората маса също са платили анонимно сметката на друга маса и са им предали картичката с усмивка.
Не можех да повярвам, когато сервитьорката дойде и ми каза, че третата маса са направили същото!

А най-удивителното нещо беше, че докато си тръгнахме, хората от половината заети маси в ресторанта си тръгнаха плащайки за някой друг! Не е ли прекрасно?