“Тогава дойдоха при Исуса фарисеи и книжници от Ерусалим и казаха: Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб. А Той в отговор им каза: Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед? Защото Бог каза: “Почитай баща си и майка си”; и – “Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви”. Но вие казвате: Който рече на баща си или майка си: Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е подарено Богу, – той да не почита баща си, [или майка си]. Така, заради вашето предание, осуетихте Божията дума. Лицемери! добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: – “Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди”. И като повика народа, рече им: Слушайте и разбирайте! Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека. Тогава се приближиха учениците и Му рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума? А Той в отговор рече: Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени. Оставете ги; те са слепи водачи; а слепец слепеца ако води, и двамата ще паднат в ямата. Петър в отговор Му рече: Обясни ни тая притча. А Той каза: И вие ли сте още без разумение. Не разбирате ли, че всичко що влиза в устата, минава в корема, и се изхвърля в захода? А онова, което излиза из устата, произхожда от сърцето, и то осквернява човека. Защото от сърцето произхождат зли помисли, убийства, прелюбодейства, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули.
20 Тия са нещата, които оскверняват човека; а да яде с немити ръце, това не го осквернява.” – (Матей 15:1-20)

—————————————–
Надявайки се да видят Исус на Пасхата, книжниците и фарисеите Му приготвиха клопка. Но знаейки намеренията им, Той не отиде на празненството. Тогава “събират се при Исуса фарисеите и някои от книжниците”. Тъй като Той не отиде при тях, те дойдоха при Него. За известно време изглеждаше, че населението на Галилея ще Го приеме като Месия и че църковната власт в тази област ще бъде свалена. Мисията на дванадесетте – доказателство за разрастване на Христовото дело и създала условия за по-пряка борба на учениците с равините, възбуди наново завистта на водачите в Ерусалим. Шпионите, които те бяха изпратили в Капернаум в началото на Неговата служба и които се бяха опитали да Го обвинят в нарушение на съботата, не постигнаха целта си. Но равините бяха решили да осъществят своя план на всяка цена. Сега изпратиха друга делегация да наблюдава действията Му и да намери обвинение срещу Него. Както по-рано, така и сега повод за тяхното неодобрение бе незачитането от страна на Христос на традиционните наредби, които утежняваха Божия закон. Тези наредби бяха предназначени само да подпомагат съблюдаването на закона, но бяха смятани за по-святи, отколкото самия закон. Когато не съвпадаха с дадените на Синай заповеди, предпочитанието се отдаваше на равинските предписания. Измежду разните наредби, които се налагаха най-строго, беше и тази за церемониалното очистване. Неизпълнението на обредите, които трябваше да се извършват преди ядене, се смяташе за голям грях, наказуем и в този, и в онзи свят. Унищожаването на такъв престъпник се смяташе за добродетел. Правилата за очистването бяха безброй. Продължителността на един човешки живот едва ли бе достатъчна, за да бъдат научени всички. Животът на стараещите се да съблюдават равинските изисквания представляваше дълга борба срещу церемониалното оскверняване, безкраен цикъл от умивания и очиствания. Докато израилтяните се занимаваха с незначителни различия и обичаи, които Бог не изискваше, вниманието им се отклоняваше от великите принципи на Неговия закон. Христос и учениците Му не спазваха тези церемониални измивания и шпионите го използваха като основа за своите обвинения. Не атакуваха обаче Христос направо, а дойдоха при Него с критика към учениците Му. В присъствието на множеството хора те казаха: “Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.”