“А Исус, като дойде в околностите на Кесария Филипова, попита учениците Си, казвайки: Според както казват хората, Човешкият Син Кой е? А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия, или един от пророците. Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз?
Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата. Тогава заръча на учениците, никому да не казват, че Той е [Исус] Христос. От тогава Исус почна да известява на учениците Си, че трябва да отиде в Ерусалим, и много да пострада от старейшините, главните свещеници и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да бъде възкресен. Тогава Петър Го взе и почна да Го мъмри, като казваше: Бог да Ти се смили, Господи; това никак няма да стане с Тебе. А Той се обърна и рече на Петра: Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън; защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките. Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери. Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си? Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си със Своите ангели; и тогава ще въздаде всекиму според делата му. Истина ви казвам: Има някои от стоящите тука, които никак няма да вкусят смърт докле не видят Човешкия син идещ в царството Си.” – (Матей 16:13-28)
————————————————–
Делото на Христос на земята бързо отиваше към своя край. Пред погледа на Исус се разкриваха живо и ясно събитията, към които вървеше. Още преди да беше приел човешкото естество, Той бе видял целия път, който трябваше да измине, за да спаси загубеното. Всяка болка, раздираща сърцето Му, всяка гнетяща Го обида, всяко лишение бе открито пред погледа Му, преди още да бе свалил короната и царската одежда и да бе слязъл от престола, за да облече Божествеността Си в човешки образ. Виждаше ясно пред Себе Си пътя от яслата до Голгота. Известни Му бяха мъките, които щеше да претърпи. Знаеше всичко и все пак каза: “Ето, дойдох. В свитъка на книгата е предписано за Мене; драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля. Да, законът Ти е дълбоко в сърцето ми” (Пс. 40:7,8). Христос непрекъснато виждаше пред Себе Си резултата от Своята мисия. Неговият земен живот, изпълнен с толкова труд и саможертва, бе вдъхновен от надеждата, че няма да бъде напразен. Отдавайки живота Си за живота на хората, Той щеше да ги спечели обратно като синове на Бога. Макар че трябваше първо да приеме кървавото кръщение, макар че на невинната Му душа щяха да натежат греховете на света, макар че бе обхванат от неизказана горест, все пак заради очакващата Го радост избра кръста и презря срама.