ПРЕДВЕЩАНИЕ ЗА КРЪСТА – ЧАСТ 2

Но събитията, които предстояха в житейския Му път, бяха все още скрити от очите на избраните от Него съмишленици. Наближаваше обаче времето, когато те щяха да видят агонията Му. Щяха да видят Този, Когото обичаха и Комуто вярваха, предаден в ръцете на враговете и повесен на Голготския кръст. Скоро Той щеше да ги напусне, за да се изправят пред света без утехата на Неговото видимо присъствие. Исус знаеше, че силната омраза и неверието ще ги преследват, затова пожела да ги подготви за изпитанията. Христос и учениците Му бяха пристигнали в един от градовете на Кесария Филипова – отвъд границите на Галилея, в област, в която по-голямата част от жителите бяха идолопоклонници. Тук учениците бяха настрана от контролиращото влияние на юдаизма и се доближиха повече до езическото поклонение. Бяха заобиколени от суеверни изображения, каквито съществуваха по всички части на света. Исус се надяваше, че видът на тези идоли ще ги подбуди да осъзнаят отговорността си към езичниците. През време на престоя Си в тази област Той се опита да преустанови проповедите за народа и да се посвети по-цялостно на учениците Си. Възнамеряваше да им разкаже за очакващите Го страдания. Но първо се уедини и се помоли, за да бъдат подготвени сърцата им за словото Му. Като се върна при тях, не им каза веднага онова, което желаеше да им предаде. Най-напред им даде случай да изповядат вярата си в Него, за да бъдат подкрепени за идващото изпитание. Той ги попита: “Според както казват хората, Човешкият Син кой е?” Учениците бяха принудени да признаят с тъга, че Израил не е познал своя Месия. Наистина някои, които видяха чудесата Му, Го обявиха за Давидов Син. Множествата, нахранени във Витсаида, пожелаха да Го провъзгласят за цар на Израил. Мнозина бяха готови да Го приемат за пророк, но не повярваха, че е Месия. Сега Исус постави втори въпрос, отнасящ се до самите ученици: “Но според както вие казвате, кой съм Аз?” Петър отговори: “Ти си Христос, Син на живия Бог.” Петър още отначало бе повярвал, че Исус е Месия. Много други, които бяха убедени от проповедите на Йоан Кръстител и приеха Христос, покъсно, когато той бе затворен и убит, се усъмниха в Йоановата мисия. Посетне същите се усъмниха и в Исус като Месия, Когото отдавна очакваха. Много от учениците, които чакаха с нетърпение деня, в който Исус ще заеме престола на Давид, Го напуснаха, когато разбраха, че Той няма такива намерения. Но Петър и другарите му не се отдръпнаха от своята вяра. Колебливото отношение на довчера хвалещите, а днес осъждащите Го, не разби вярата на верния Христов последовател. Петър заяви: “Ти си Христос! Син на живия Бог!” Той не чакаше Неговият Господ да бъде увенчан с царски почести, а Го приемаше в смирението Му. Петър изрази вярата на дванадесетте ученици. И все пак те далеч не разбираха Христовата мисия. Опозицията и кривото представяне на Христос от страна на свещениците и управниците, макар да не можа да отблъсне дванадесетте от Христос, все пак много ги обърка. Те не виждаха ясно пътя си. Влиянието на по-раншното им възпитание, учението на равините, силата на преданията все още замъгляваха представата им за истината. От време на време ги огряваха скъпоценни лъчи светлина от Христос, но често приличаха на хора, които се лутат в тъмнина. През този ден обаче, преди да застанат лице срещу лице с великия изпит на тяхната вяра, Светият Дух ги владееше мощно. За известно време очите им се бяха отклонили от “видимото”, за да видят “невидимото” (2Кор. 4:18). Под човешкия образ те видяха славата на Божия Син. Исус отговори на Петър с думите: “Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата.” Истината, която Петър изповяда, е основата на вярата на всеки вярващ. Тя бе онова, което самият Христос бе нарекъл вечен живот. Но притежаването на такова познание не даваше повод за себевъзвеличаване. Тази истина не бе открита на Петър благодарение на неговата мъдрост или доброта. Никога човекът не може сам да опознае Бога. “Тия тайни са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш?” (Йов 11:8). Само вярата в Сина може да ни открива Божиите тайни, които “око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало”. “А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини” (1Кор. 2:9,10). “Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят” (Пс. 25:14). Фактът, че Петър видя Христовата слава, бе доказателство, че той бе “научен от Бога” (Йоан 6:45). “Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това- “ (Матей 16:17).