Предопределен ли е характерът на човека?

(Дискусия)

Сещате ли се за някоя случка, когато самите вие сте били изненадани от собствената си реакция или ваше качество, което не сте подозирали в себе си? Помислете за случаи, когато сте били изненадани от себе си, независимо дали приятно или неприятно.

Гласуване: За оформянето на характера има две основни гледища: едното е, че той е преди всичко резултат от наследствено предадени черти и човек е преди всичко предопределен да стане това, което е; а от друга страна, философът Джон Лок от 17 век въвежда идеята, че бебетата идват на света като tabula rasa – бяла дъска – върху която родителите и обществото написват това, което човек става по-късно. Сега помислете добре кое от двете гледища бихте приели, защото в началото ще проведем едно статистическо проучване на мнението – ще гласуваме кой коя теза защитава.

Задача:

 По групи ще разгледаме по 1 Библейски стих, който има отношение към предопределението. Задачата е всяка група да реши кое гледище защитава стихът – генетичната обусловеност на характера или оформянето на характера чрез възпитанието. Време – 5-7 мин.

Псалм 51:5                                 Ефесяни 2:3                               Притчи 23:24

Второзаконие 1:29                  Малахия 2:15                            Притчи 17:21

Псалм 22:9, 10                           Изход 34:7                                  Исая 7:15, 16

По наследство се предават физическите белези, склонността към болести, темпераментът (сангвиник, холерик, меланхолик, флегматик), талантите и много психологически склонности: към депресия, алкохолизъм, податливост на внушение, всички склонности към вършене на зло, а също и склонностите към добро. Характерът не се предава по наследство; той се изгражда въз основа на генетично заложените склонности, които родителите чрез възпитанието са подложили на промяна и облагородяване. При достигане на съзнателна възраст човек сам може да променя характера си с Божията помощ. Характерът е комбинация от наследственост и възпитание.

“Мислите и чувствата на майката имат мощно влияние върху наследството, което тя предава на детето си. Ако позволява на своя ум да се занимава със собствените й чувства, ако се поддава на себелюбие, ако е свадлива и прекалено взискателна, склонностите на нейното дете ще свидетелстват за тези факти. Така мнозина са получили като наследство почти непобедими склонности към зло.

Ако майката неотклонно се придържа към правилните принципи, ако е умерена във всичко и себеотрицателна, ако е любезна, добра, благородна и несебелюбива, ще предаде на детето си същите скъпоценни черти на характера.” (Ум, характер, личност, кн. 2, стр. 9).

“Основата на правилен характер за бъдещето на човека се формира чрез навици на строго въздържание от страна на майката още преди раждането на детето й…” (пак там, стр. 10).

“У деца, родени до голяма степен с животински наклонности, е отпечатан характерът на техните родители… Силата на мозъка е недостатъчна и паметта е слаба… Греховете на родителите се виждат у децата им, защото те са им предали отпечатъка на собствените си склонности към похот.” (пак там, стр. 13).

“Това, което са родителите, същото до голяма степен ще бъдат и децата. Физическото състояние на родителите, техните склонности, апетит и желания, умствената и моралната и нагласа, в по-голяма или по-малка степен ще бъдат възпроизведени в техните деца.” (пак там, стр. 16).

“Децата унаследяват склонностите към зло, но имат също и много добри черти на характера. Последните трябва да бъдат укрепвани и развивани, а склонностите към зло да бъдат внимателно потискани.” (пак там, стр. 22).

“Истинското обръщане към Бога променя наследствените и придобитите склонности.” (пак там, стр. 23).

В-с: Как да си обясним факта, че понякога от лоши семейства излизат добри деца и граждани и обратно?

Дотук споменахме два фактора за изграждането на характера: наследствеността и възпитанието. Но има и трети фактор – индивидуалността. Бог дава на всеки уникална индивидуалност и се свързва пряко с нея. Затова ние никога не сме 100% зависими само от предадените ни черти и възпитанието.

“Преди да ти дам образ в утробата, те познах; и преди да излезеш от утробата, те осветих” (Eремия 1:5)

“Два народа са в утробата ти
и две племена ще се разделят от корема ти.
Едното племе ще бъде по-силно от другото;
и по-големият ще слугува на по-малкия” (Битие 25:23).

 В-с: Кой период от живота на човека е най-важен при формирането на характера?

Детството – до 6-7 годишна възраст

“Майки, уверете са дали правилно дисциплинирате своите деца през първите три години от техния живот. Не им позволявайте да угаждат на собствените си прищевки и желания. Майката трябва да бъде умът на своето дете. Първите три години са времето, в което младото клонче трябва да се превие. Майките трябва да разберат важността на този период. Именно тогава се полагат основите.” (Ум, характер, личност, кн. 2, стр. 26).

“Ранното възпитание на децата е нещо изключително важно. Уроците, които детето получава през първите седем години от живота си, влияят по-силно върху оформянето на неговия характер, отколкото всичко, което то ще научи през следващите години.” (пак там, стр. 26).

“Това, което детето вижда и чува, оказва дълбоки следи върху нежния ум. Никакви по-късни обстоятелства в живота не могат да ги заличат изцяло. Интелектът се оформя сега и чувствата получават днес насока и сила. Повторените постъпки в поведението стават навици, които могат да бъдат смекчени чрез сурово обучение в по-късния живот, но рядко биват променени.” (пак там, стр. 28).

В-с: Кои са най-важните неща, които детето трябва да научи през периода на ранното детство?

Любовта, доверието и покоряването – те са основата за развиване на вяра в Бога

“Когато майката учи децата си да й се покоряват от любов към нея, тя ги учи на първите уроци в християнския живот. Любовта на майката представя пред детето любовта на Христос и малките човечета, които са доверяват и покоряват на майка си, се учат да се доверяват и покоряват на Спасителя.”

Според съвременната психология, както и известният психолог Ериксън, първата година е решаваща за изграждането у детето на доверие-недоверие към света. Най-голяма роля играе майката, която със своите грижи за храната, топлината, спокойствието на детето изгражда доверие в света като място, което не е опасно. Ако майката не полага достатъчно грижи с любов, детето изгражда представа за света като неприятно, студено и опасно място.

В-с: Има ли  връзка между характера, който има човек и начина на възпитание, което е получил от родителите си? Ако да, каква? Ако не, защо?

Във взаимоотношенията родител-дете има два основни аспекта – контрол и подкрепа, които определят успешността на родителската стратегия. В диаграмата по-долу хоризонталната линия представлява контрола (авторитетът в семейството), а вертикалната – подкрепата. В зависимост от степента на проявата им, различаваме 4 родителски стратегии: авторитетна, разрешителна, авторитарна и незагрижена.

Авторитарна стратегия

Характеризира се със силен родителски авторитет и малко уважение към нуждите на детето. Често родителите са своеволни и неоправдано строги. Най-малкото невнимание се преувеличава в огромен “грях”. Те са сурови, диктаторски настроени, егоцентрични, не съчувстващи, студени. Общуването е еднопосочно – родител-дете под формата на команди и изискване за безпрекословно подчинение. Липсва обяснение на причините и условия за собствени решения на детето. Тази стратегия е отхвърляща детето и центрирана върху родителя. Детската реакция може да бъде в две посоки: първата е бунт срещу ценностите на родителите; втората е възприемане на позиция на слабоволие, нерешителност, безгръбначност и невъзможност за трудни морални решения. “Авторитарните домове обикновено изграждат деца с чувство за малоценност. Те нямат силна съвест и са склонни да отхвърлят ценностите на родителите си и да възприемат негативните ценности около тях.” (Habenicht, 1994, стр. 25).

Незагрижена стратегия

Характеризира се с пренебрегване на децата, малка загриженост за нуждите им и не ангажираност с живота им. Това са класическите малтретиращи родители, които физически измъчват децата си и не удовлетворяват потребностите им от храна, подслон и облекло. Но малтретирането може да бъде и на емоционално ниво – емоционална изолация, пренебрегване на емоционалните нужди от любов, принадлежност, топлота, ценене. Децата от такива домове обикновено се бунтуват и възприемат негативни ценности. Те също имат дълбоки афективни проблеми, поради липсата на грижи и внимание в детството.

Разрешителна стратегия

Включва толерантност към импулсите на децата. Родителите са сърдечни и загрижени, но нямат особени изисквания за зряло поведение. Те избягват авторитета и ограниченията. Децата правят каквото им харесва без особен контрол. В дома почти няма правила и обикновено няма дневна програма. По този начин децата не изграждат силни ценности и искат незабавно удовлетворяване на желанията. Могат да бъдат агресивни и безотговорни, поради не изградената способност за отлагане удовлетворяването на удоволствието.

Авторитетна стратегия

Центрирана е върху детето и поставя ясни стандарти за зряло поведение на децата, като в същото време винаги има предвид нуждите им. Тя окуражава децата да бъдат независими, да мислят самостоятелно и да развиват индивидуалността си. Родителите налагат правила и стандарти и използват наказание при необходимост, но винаги в контекста на  общия климат на топлота и загриженост за детето. Те не са погълнати от налагането на авторитета си, а са загрижени за правилното ръководене на децата си. Нуждите на децата са винаги важни и те уважават чувствата им. Родителите обясняват причините за отношението си и слушат гледната точка на децата. Децата чувстват, че наложените наказания са справедливи и че родителите им винаги ги подкрепят. Те са обикновено сигурни и компетентни. Имат силна ценностна система и я отстояват. Показват загриженост към другите.

“… защото точно чрез любящия контрол родителите изграждат сигурност и чувство за лична стойност в детето.” (Dobson, 2000, стр. 70).

“При родителите, които поставят умерени, разумни правила за тийнейджърите си, се наблюдават най-ниските нива на сексуална активност в юношеството.” (www. family.org).

“Родителите не трябва да забравят своите детски години, когато са копнеели за съчувствие и любов, и колко нещастни са се чувствали, когато са ги мъмрели и упреквали с раздразнение. Техните сърце трябва да се върнат към младостта и да се постараят да разбират нуждите на децата си.  И все пак с твърдост и любов те трябва да изискват послушание от тях.” (Уайт, Съкровища от свидетелства, 1 т., 1999).

Известният християнски психолог д-р Джеймс Добсън коментира връзката между любов и дисциплина по следния начин: “Когато е приложена правилно, любящата дисциплина е много ползотворна! Тя поражда нежна привързаност, станала възможна благодарение на взаимното уважение между родителя и детето. Тя прокарва мост над пропастта, която иначе разделя членовете на семейството, а те трябва да се обичат и да се доверяват един на друг. Тя ни дава възможност да представим пред любимите си деца Бога на нашите отци. Тя позволява на учителите да вършат работата, за която действително са призовани в класните стаи. Тя насърчава детето да уважава другите и да живее като отговорен, конструктивен гражданин. Както може да се очаква, тези придобивки имат определена цена: те изискват смелост, последователност, убеденост, усърдие и ентусиазирани усилия. Накратко, човек трябва да има смелостта да възпитава в една атмосфера на абсолютна любов.” (Джеймс Добсън, “Смелостта да възпитаваш”, стр. 11).

Религиозната писателка Елън Уайт също поддържа баланса между контрола и свободата: “Целта на дисциплината е детето да се обучи да се управлява само. То трябва да бъде научено на самостоятелност и самоконтрол. Затова, щом започне да разбира, трябва да привикне към послушание. Нека цялостното отношение към детето да му показва, че послушанието е нещо справедливо и разумно… Твърде строгият контрол е също така лош, както и твърде слабият. Старанието “да се пречупи” волята на детето е ужасна грешка… Дисциплинирането на едно човешко същество, достигнало до възраст да може да разсъждава, трябва да се различава от дресирането на нямото животно… Който отслабва или унищожава индивидуалността, поема отговорност, която може да доведе само до лоши последствия.” (Елън Уайт, “Възпитание”, стр. 264, 265).

 В-с: Една от целите на християните е да приличат на Своя небесен Баща. Как нашият характер ще заприлича на Божия характер като имаме предвид генетично унаследените склонности към грехове, лошото родителско възпитание и придобитите слабости? Посочете библейски стихове, с които да подкрепите мнението си. (Можете да използвате работа по групи в рамките на 7-8 минути и след това да изслушате представителите на групите.)

“Въпросът, който трябва да обмислим, е: притежаваме ли качествата на Христос? Извиненията са без всякаква стойност. Всички обстоятелства, всякакви склонности към апетит и страсти трябва да бъдат слуги на богобоязливия човек, а не господари. Християнинът не бива да бъде поробен от каквато и да била наследственост, нито от придобити навици или склонности.” (Ум, характер, личност, т. 2, стр. 23).

“Хората, които чрез интелигентно разбиране на Писанията виждат значението на кръста в правилна светлина; които истински вярват в Исус Христос, имат сигурна основа за своята вяра. Те притежават онази вяра, която действа чрез любов и очиства душата от всички унаследени и придобити несъвършенства.” (пак там).

 Обобщение

Човешкият характер се изгражда въз основа на генетично предадените склонности, възпитанието, влиянията на културата, влиянието на Бога и влиянието на Сатана. Детството е решаващия период за оформяне на основните характерови качества чрез подходящ баланс на любов и дисциплина. Но дори когато в зрелостта си хората имат лоши черти, те могат да бъдат смекчени и облагородени чрез Божията благодат и влиянието на Святия Дух. Необходима е промяна на мисленето (Римл. 12:1-2) и вяра в Божиите безкрайни възможности за въздействие върху нашата психика – мисли и чувства.

Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg