„ПРЕД БЕЛОКОСИЯ ДА СТАВАШ“ (Левит 19:32)

Този библейски съвет от древността като че ли не се вписва в съвременния ни етичен кодекс. На теория харесваме приказката за царя, който заповядал да се избият възрастните, а после горчиво съжалявал. Но на практика, нашите посребрели от зимата на старостта баби и дядовци май повече предизвикват у нас раздразнение, отколкото почит.

Тези критични мисли предизвика у мен една случка, която наблюдавах преди известно време. Седях на тролейбусната спирка и чаках: времето пълзеше твърде бавно, колите профучаваха твърде бързо. Замрялото време и досадното чакане прекъсна един възрастен човек. Ходеше с бастун едва-едва, превит почти на две. Когато видя, че на спирката е спрял тролей, се забърза (силно казано в неговия случай), но вратата се затръшна под носа му. Сигурно не го бяха видели.

Той се ядоса, тръгна напред-назад, малко дезориентирано, а междувременно пристигна друг тролей. В устрема си да не изпусне и този, той се „втурна“ напред, но явно преплете крака в бързането си и падна точно пред вратата. Жените наблизо се опитаха да го вдигнат, но и те бяха достатъчно възрастни и не успяха. Изтичах да му помогна, намеси се и един мъж от тролея – с общи усилия го вдигнахме и вкарахме вътре.

Нали всичко свърши добре, ще кажете вие! Ами зависи какво разбираме под „добре“. Един възрастен човек с бастун, видимо неориентиран и безпомощен, прегърбен и превит на две се движи без придружител по улиците и явно не е съвсем наясно какво прави. Не съм сигурна, че и улучи правилния тролей. Дали има някой, който се грижи за него, или е оставен на самотек? Дали близките му знаят къде е? Защо е сам в това състояние? Не обвинявам никого, защото не зная подробностите. Но ми се струва, че присъстващите на случката с падането повече проявиха раздразнение от неговата безпомощност, отколкото готовност да почитат „белокосия“.

И си помислих докъде ще стигне един свят, в който по-младите и по-здравите не се трогват от слабостта на старостта? А може би заедно с вярата в Бога изхвърлихме и морала?

„Пред белокосия да ставаш и стареца да почиташ, и от Бога си да се боиш“ (Левит 19:32).

Йорданка Дейчева