„Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе и за нищо Го не счетохме.“ (Ис.53:3)
Малцина са тези, които имат някаква представа за мъката, изпълвала сърцето на Божия Син през Неговия тридесетгодишен живот на земята. Пътеката от яслата до Голгота е помрачена от скръб. Той е Човек на скърби и изтърпява толкова болка, каквато никой човешки език не може да опише. Може искрено да заяви: „Погледнете и вижте – има ли страдание като онова, което падна върху Мен“ (Пл.Ер.1:12). Преживяното от Него е най-силната болка за душата. И кой ли човек е способен да съчувства на това страдание, преживяно от Сина на безграничния Бог? Въпреки съвършената Си омраза към греха, Той поема върху Себе Си греховете на целия свят, извървявайки пътя към Голгота и изтърпявайки наказанието на престъпник. Невинен, Той понася наказанието на виновните; върху Него се стоварва присъдата за нарушаването на Божия закон. Вината на всеки грях се отпечатва върху Божествената душа на Изкупителя на света. Този, Който не познава грях, става грях за нас, за да станем праведни пред Бога в Него. Приемайки човешко естество, Той е наранен за нашите беззакония, бит е за нашите престъпления, та чрез Неговите рани да се изцелим ние.
В Своята човешка природа Христос е изпитан с много по-големи изкушения, с много по-голяма настойчивост от тази, с която злият е изкушавал човека, тъй като Неговата природа е по-велика от човешката. Това е дълбока и тайнствена истина – че Христос е свързан с човечеството с най-нежните връзки. Злите дела, думи и мисли на всеки син и дъщеря на Адам се отпечатват върху божествената Му душа. Греховете на хората изискват възмездието да падне върху Него, защото е станал Заместник на човека и е приел върху Себе Си греховете на света. Той носи беззаконията на всеки грешник и всички те са стоварени върху Него. „Как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение?“ (Евр.2:3)