ПРЕЗ ПОРТИТЕ НА НЕБЕТО

„С вяра Енох бе преселен, за да не види смърт (…) понеже преди неговото преселване беше засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евр. 11:5).

Живеем в покварен век. Деградацията изобилства и затова любовта на мнозинството охладнява все повече. Енох ходи по Бога 300 години. Сега краткостта на времето изглежда е мотив да се търси праведност. Необходимо ли е ужасите на Божия ден да ни бъдат изявени, за да ни накарат да вършим правда? Случаят с Енох е пред нас. Стотици години той ходи по Бога. Също като нас живееше в зъл век, когато моралната нечистота се ширеше навсякъде около него, но въпреки това възпита ума си на посветеност и чистота. Неговите размишления бяха за небесните неща. Обучаваше ума си да върви по този път и спечели Божието одобрение.

Енох беше изкушаван също като нас. Живееше в общество не по-малко враждебно и неморално от това, в което и ние живеем. Атмосферата, която го заобикаляше, бе пропита с греховност и корупция също както нашата; и въпреки това животът му бе свят. Той бе неопетнен от властващата греховност на своя век. Така и ние можем да останем чисти и неосквернени. Енох бе представител на светиите, които живеят сред опасностите и покварата на последните дни. Заради верността в покорството си към Бога бе преобразен.

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“ В продължение на 300 години Енох търсеше чистотата на сърцето, за да може да бъде в хармония с Небето. През тези три века той вървя с Бога. Ден след ден жадуваше за по-близка връзка, по-близка и все по-близка ставаше връзката му с Бога, докато Той го взе при Себе Си. Стоеше на прага на вечния живот, само една стъпка го делеше от земята на благословението. И сега вратите се отвориха широко и ходенето с Бога, започнало на земята, продължи; Енох премина портите на светия град – първият от човеците, който влезе там.

Бог ни призовава да имаме такава връзка с Него. Светостта на характера на тези, които ще бъдат изкупени при завръщането на Господа, трябва да бъде като тази на Енох.