Една сутрин Настрадин Ходжа увил едно яйце в кърпа, отишъл на градския площад и обявил на минувачите :
– Днес предстои важно състезание. Който познае какво е увито в тази кърпа, ще получи за награда яйцето, което е вътре.

Хората се спогледали, заинтригувани, и Настрадин Ходжа продължил:
– Увитото в тази кърпа е с жълта като жълтъка сърцевина, около нея има бяла като белтъка течност и всичко това е поместено в лесно чуплива черупка. То е символ на плодородието и ни напомня за птиците, полетели към гнездата си. Е, кой ще ми каже какво се крие тук?

Всички мислели, че Настрадин Ходжа държи яйце в ръцете си, но отговорът бил толкова очевиден, че никой не искал да стане за смях пред другите. Ами ако не било яйце, а нещо много важно, плод на богатото мистично въображение на дервишите? Жълтата сърцевина може би сочела връзка със слънцето, а бялата течност около току – виж се оказала някаква алхимична съставка. Не, не, този луд човек се опитвал да се подиграе с някого.
Настрадин Ходжа задал още два пъти въпроса, но никой не дръзнал да отговори, да не би да каже нещо неуместно.
– Всички вие знаехте отговора – обявил накрая той, -но никой не посмя да го изрази с думи.

Такъв е животът на нерешителните : отговорите са под носа ни, но тези хора търсят винаги най – сложните обяснения и в крайна сметка си остават с пръст в устата. Само едно нещо прави невъзможна мечтата : страхът от провал.

“Животът е приказка”