ПРЕНЕБРЕГНАТИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Да не се развиваме духовно, е проява на безотговорност. Да не растем в служба и полезност, е равносилно на саботаж. В една от най-популярните си притчи – притчата за талантите – Исус дава ясен знак за Божието неодобрение и гняв спрямо хората, които отказват да разгънат предоставените им възможности /Матей 25:24-30/.

Недуховният и неработещ християнин става капризен и прекалено взискателен: към пастора – за тематиката и качеството на проповедите, към църковното ръководство – за битовите условия и удобствата, към всички – за оказване безусловна любов и т.н. Докато другите работят, той ги обсъжда и критикува. Има мнение по всички въпроси /чудесно!/, знае как да се оправят нещата /още по-добре!/, но винаги отказва да се включи в работата и да носи отговорност /уви!/. Ако такива църковни членове са повечко или дори преобладават, тяхната бездейност ще трябва да се компенсира от проповедника и шепа активни хора, на които може винаги да се разчита.

,,Истинското лице на Лаодикия”   Издателство ,,Нов живот”