ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗИ – 1

Какво представлява кризата?

Според тълковния речник: Разстройство, рязък прелом, тежко, изострено, опасно положение в хода на нещо. Политическа криза. Духовна криза. Криза в протичане на болестта. Криза в любовта. „Криза“ е по-силна дума, но обикновено ние използваме думата „проблем“.

Как ще се справим с проблемите зависи от това каква реакция предизвикват те у нас

На 4 декември 1982 г. се родил Николас (или „Ник“), но лекарите го отнесли преди майката да може да го види. Никой не ѝ изпратил цветя. Притеснена от цялата тази ситуация, тя попитала лекаря дали бебето е добре. Мълчание! След повторния въпрос лекарят просто казал: „Фокомелия“ и младата майка била напълно съкрушена. След като била помагала за раждането на толкова много нормални деца, Дашка и съпругът ѝ Борис не разбирали защо Бог допуснал тяхното дете да се роди без ръце и крака.

Изминало известно време преди двамата да приемат аномалията на детето си. Отнело още повече време самият Ник да приеме това. Но накрая осъзнали, че Бог има план дори и за него. С изумителна решителност той тръгнал на училище, започнал да спортува и дори станал влиятелен християнски евангелизатор и говорител. На 12 февруари 2012 г. той се оженил за Кани Мияхара и им се родили двама сина.

В книгата си „Живот без граници“ (Doubleday, 2010) Ник Вуйчич заявява: „Не можеш винаги да контролираш това, което ти се случва. В живота се случват неща, за които не си виновен или не можеш да спреш (…) Виждате ли, не мисля, че някога ни се дава нещо, с което да не можем да се справим. Обещавам ви, че за всеки недъг, който имате, сте благословени с повече от достатъчно способности, за да победите проблемите“ (с. 12).

Понякога най-добрият начин да прекратим оплакванията и да победим самосъжалението е да срещнем човек в по-лошо положение от нашето. Една стара поговорка казва: „Оплаквах се, че нямам обувки, докато не срещнах човек, който нямаше крака“. Когато се изкушаваш да мърмориш за своето положение, помни, че не си единственият, който страда от трудности и слабости.

Две възможности

Родителите на Ник Вуйчич можеха да се отчаят и да прекарат живота си в самосъжаление, а може би и да оставят детето в институция. Резултатът би бил катастрофален и за двете страни: угризения и чувство за вина доживотно за родителите; живот без перспектива за Ник.

Или (както реално се случва) да решат да направят най-доброто за детето си с любов и себеотрицание, което води до повече от успешен живот за него и огромна радост за родителите.

Проблемите, кризите могат да бъдат най-различни: от семейна кавга и загуба на работа до сериозно заболяване, развод или загуба на близък човек.

Имате ли сериозен проблем или криза в живота си сега? Замислете се как се чувствате и как реагирате спрямо нея: с истерично самосъжаление или с разумна преценка на проблемите и възможностите.

Как гледаме на проблемите?

Основният въпрос, който трябва да си зададем в момент на криза, е имаме ли правилна преценка за ситуацията. Обикновено в труден момент се повлияваме от когнитивното изкривяване преувеличаване/омаловажаване: преувеличаваме отрицателното, а омаловажаваме положителното в ситуацията. Типична форма на преувеличаване е т.нар. катастрофизъм: силно преувеличаване на отрицателните аспекти на ситуацията.

Млада жена, която наскоро се е разделила с приятеля си, може да каже: „Животът е ужасен! Не мога да живея без него!“.

Човек, който е изгубил работата си: „Никога няма да си намеря такава хубава работа!“.

Съпруга, която е недоволна от съпруга си: „Не ми обръща внимание, не ми подарява цветя, не се занимава с децата – няма никакъв интерес към семейството си!“.

Спомням си колко болезнено преживях загубата на дядо си – бях в 6-7 клас и като го видях неподвижен, избухнах в плач и избягах в другата стая. Не исках да приема, че е починал.

Типични за катастрофичното мислене са силните прилагателни и наречия: ужасно, непоносимо, никога, винаги, крайно, страшно, отвратително и т.н. Те водят до нисък праг на разочарование – такива хора много лесно се разочароват и отчайват, защото сами си внушават, че животът е непоносим и няма да се справят с него.

Черногледство и оптимизъм

Интересна от психологическа гледна точка е библейската история за дванадесетте разузнавачи, които изпраща Моисей, за да огледат Обетованата земя. Те съвсем наскоро са видели как Бог разделя морето и унищожава цялата армия на фараона, как ги храни всеки ден с манна от небето и ги води безопасно в пустинята.

Всичките дванадесет човека се връщат и казват, че земята е много добра. Но оттук нататък се разделят на две групи:

Десет казват: „Жителите на земята са огромни като великани. Пред тях ние изглеждаме като скакалци!“ (Числа 13:27-33).

Двама от тях, Исус Навин и Халев, казват съвсем друго: „Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра. Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тази земя и ще ни я даде – земя, където текат мляко и мед“ (Числа 14:7,8).

Разузнавачите са видели едно и също: плодородна земя и силни народи. Но интерпретацията е съвсем различна. Десетте преувеличават трудностите и проблемите дотолкова, че започват да виждат само тях – катастрофично мислене – това е ужасно трудно, няма да можем да се справим. Докато двамата вярват, че Бог ще им помогне, както досега им е помагал. Много често чувствата (страх, скръб, разочарование, обида и др.) ни карат да преувеличаваме проблема и да ни пречат да търсим постижимо и реалистично решение.

Д-р Недли посочва, че и други когнитивни изкривявания ни пречат да преценяваме трезво обстоятелствата.

Прекалено обобщаване: „Всеки път, когато шофирам, сърцето ми започва да подскача. Ще умра от сърдечен пристъп зад кормилото, точно като мама“ – от единичен случай си правим обобщение за нашия живот.

Перфекционизъм: „Тази грешка провали целия ми проект. Сега шефът няма вече да ми има доверие“ – забелязва се само грешката, без да се отчитат добрите страни.

Черногледство: „Мъжът ми е сякаш друг човек. Вече нямаме нищо общо, само се караме“ – жената забелязва само отрицателните качества на съпруга си, макар че в него сигурно има и добри неща.

Сещате ли се за пример от своя живот, когато са надделявали чувствата и сте казвали или мислели неща, които не са съвсем реалистични? Когато на мен нещо ми е скучно, често казвам: „Не мога повече да го изтърпя!“ И започва да ми се струва, че не мога повече да издържа, което всъщност не е вярно. Наистина мислите предизвикват определени чувства и трябва да внимаваме какво мислим.

В момент на криза най-важното е да бъдем реалисти: нито черногледи, нито с розови очила

Притчата „Не се знае кое е за добро и кое – за зло“

Един човек имал кон. Един ден този кон се загубил. Дошъл съседът му и изразил съжалението си от  сполетялото го зло. Човекът отговорил, че не се знае дали е за добро или зло това, че конят му се загубил. След около месец конят се прибрал, като водел със себе си цяло стадо други коне.

Пак дошъл съседът му да изрази радостта от сполетялото го добро. Човекът пак отговорил, че не се знае дали е за добро или зло. След няколко дни синът му, в опит да обязди един от конете, паднал и си счупил крак.

Отново дошъл съседът да изрази съжалението си от сполетялото го зло и отново човекът отговорил, че не се знае дали е за добро и зло фактът, че синът му си е счупил крак. След няколко дни минали хора да вземат сина му на война, но тъй като бил болен, той не заминал.

Харесва ли ви гледната точка на този човек? Човекът с реалистична преценка не прави прибързани изводи, но изчаква да види как ще се развият обстоятелствата и какви ще са последиците. Не гледа нито твърде мрачно, нито лекомислено оптимистично на живота. Не трябва да прибързваме с отрицателните преценки и така да предизвикваме мрачни и депресивни чувства.

„Всяка криза е нови възможности“ – Уинстън Чърчил

„На ярката дневна светлина, сред шума от други гласове птицата в клетката няма да запее песента, на която нейният господар се опитва да я научи. Тя научава част от нея, отделни нотки, но никога цялата мелодия. Обаче господарят покрива клетката и създава такива условия, че птицата да слуша само песента, която трябва да научи. В тъмното тя много пъти се опитва да пее тази песен, докато я научи както трябва, и тогава се излива съвършена мелодия. След това птицата се изнася навън и винаги след това може да пее тази песен и на светло. Така постъпва и Бог със Своите деца. Той трябва да ни научи на една песен и когато ние я усвоим сред сенките на страданията, ще можем да я пеем винаги след това“ (Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Нов живот, С., 1998, с. 389,390).

Трудностите не са ни приятни, но понякога научаваме ценни уроци и развиваме качества, които не бихме изградили, ако не бяхме преживели кризата или проблема. Когато разбрах, че синът ми има вроден проблем с равновесието, фините движения и говора, осъзнах, че той ще постига всичко с много усилия и много внимание от моя страна. А аз обичам всичко да правя бързо и се дразня лесно, ако нещо не стане веднага. Обаче грижите за него ме накараха да започна да изграждам в характера си това, което най-много ми липсва – търпението. Не мога да кажа, че съм успяла, но най-малкото имам напредък.

Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg

Библиография

1. Д-р Нийл Недли, „Изгубеното изкуство на мисленето“, изд. Нов живот

https://newlife-bg.com/product/338/Izgubenoto-izkustvo-na-misleneto.html

2. Уайт, Е. По стъпките на великия Лекар. Нов живот, С., 1998, с. 389,390