ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗИ – 2

Какво да направя при криза или проблем?

1. Да си възвърна реалистичната перспектива

Доколко голяма е загубата – да сравним своето положение с другите – доколко е голяма загубата в сравнение с други проблеми.

Когато отидох в болницата със сина ми, който има проблем с равновесието, повечето деца бяха много по-зле от него. Една майка ми каза: „Дали моето дете някога ще може да прави това, което може твоето?“. Това ми подейства доста отрезвяващо и възвърна реалистичната ми перспектива.

Да „понамаля“ катастрофичните изрази: вместо „ужасно е непоносимо“ – доста е неприятно; вместо „крайно отвратително“ – не ми харесва; вместо „никога няма да мога“ – много е трудно и т.н.

Не само мислите определят думите, които използваме. Изборът на думи въздейства обратно върху мислите – ако използваме реалистични описания, и чувствата ни ще бъдат по-реалистични.

2. Да насоча енергията си към решаване на проблема, а не към самосъжаление

Самосъжалението е нормално, но ако потънем в него, рискуваме да стигнем до депресия и отчаяние.

„Когато с човек се случи криза или травма, той губи твърде много от своето внимание и енергия да мисли какво не иска, вместо да мисли какво иска“ – Джо Диспенза (специалист по неврология и хиропрактика).

Период на скърбене

При всяка криза или загуба има период на „скърбене“, през който приемаме реалността на загубата, но той не трябва да бъде твърде дълъг.

„Ако са изминали 12-18 месеца след сериозна загуба и все още изпитвате дълбоко чувство на празнота, апатия, умора или тъга – вие сте преминали от скръб към тежка депресия“ (д-р Недли).

Трябва да оставим силните чувства да отминат и тогава да търсим решение. ВАЖНО: Трябва да си повтаряме, че няма нищо да променим с постоянна тъга, постоянно мърморене, постоянно критикуване на другите, постоянно самосъжаление.

Един пример за това е кризата на средната възраст – дълготрайно емоционално състояние, свързано с преоценката на собствения опит в средната възраст (30-40 г.), когато много от възможностите, за които човек е мечтал в детството и юношеството си, вече безвъзвратно са отминали (мъжете: нищо не съм постигнал в живота; жените: нямам добър брак).

Можем да преодолеем кризата, като си дадем ясна преценка какво сме постигнали (все пак, имаме определени успехи) и какво още желаем да постигнем – и да се насочим към настоящето и бъдещето, а не към миналото, което така или иначе не можем да променим.

Аз имах подобно преживяване с кризата на средната възраст. Стоях пред кабинета на един лекар и там бяха записани всичките му титли и постижения – достатъчно за три човешки живота. И изведнъж ме срази мисълта: „Ами аз какво съм постигнала?“. Известно време ме измъчваше тази потискаща мисъл, но после ми попадна един цитат за работата на майката на Елън Уайт: „Работата ѝ за възпитанието на децата е толкова възвишена и благородна, колкото всеки пост, който мъжът е призван да заема, дори и да е президент на страната“ (Дом и семейство. София: Нов живот, 1998, с. 216). Тогава си дадох сметка, че е важно човек да даде най-доброто от себе си, каквото и да прави. А не количеството.

3. Да имам достатъчно време за сън, да се храня и живея здравословно

„Даже най-дълбоката криза на следващото утро се вижда в различна светлина“ – Джуди Блъндел.

„Утрото е по-мъдро от вечерта“ – пословица.

„Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост“ (Псалми 30:5).

В книгата си „Изгубеното изкуство на мисленето“ д-р Недли цитира следния случай:

„Преди повече от едно десетилетие Тери Морлънд, бизнесмен от Бейкърсфийлд, Калифорния отговарял за много от калифорнийските държавни затвори. Той знаел за някои от проучванията, представени в тази глава, и решил да изиска всеки затворник да бъде интервюиран от диетолог при постъпване в затвора. Затворниците имали избор: или да изберат диета, която да подобри тяхната емоционална интелигентност, или да изберат старомодната, типична за американския затвор диета. Някои затворници, които смятали, че е достатъчно наказание да бъдат в затвора, чувствали, че вегетарианската диета е жестоко и необичайно наказание. И те съответно избрали типичната храна за американските затвори. Други затворници стигнали до заключението, че след като така или иначе трябва да прекарат определено време в поправителна институция, те биха могли да пробват с диета, която да им помогне да се „поправят“. Затова избрали вегетарианската диета.

И в двете секции на затвора често се случвали стресови събития. Обаче хората на вегетарианска диета забелязали, че могат спокойно да се справят със силно стресовите обстоятелства. Преди това същите условия щели да ги изкушат сериозно да навредят или на извършителя на предполагаемото престъпление, или на пазача в затвора. Въпреки че все още се опитвали да се намесят, когато възниквали такива ситуации, сега те го правели по един спокоен и успешен начин. Тези затворници заявили, че техният самоконтрол изненадва дори и самите тях.

След доста подобни случки някои заявили, че според тях, ако са били консумирали тази подобрена диета „навън“, те вероятно никога нямало да стигнат до затвора. За тяхна изненада открили още, че в допълнение тя е не само вкусна, но и засищаща“.

4. Да потърся помощ

Помощта отвън има решаващо значение, когато имаме проблем: имаме нужда както от емоционална подкрепа, така и от коригираща гледна точка, която да ни връща към реалността. Затова трябва да се обърнем към роднини, приятели, които да бъдат на разположение, когато имаме нужда от тях. Когато преживявах тежка депресия заради семейни проблеми и развод, бях помолила приятелка да бъде винаги на разположение, когато ѝ се обадя и имам нужда от изслушване и съвет. Това изключително много ми помогна да изляза от този мрачен и потискащ период от живота ми.

Християните са привилегировани в това отношение: те имат на разположение приятелския кръг в църквата, където хората смятат любовта и съчувствието за техен приоритет. Освен това, имат един от най-важни терапевтични фактори в психологията – постоянното присъствие на състрадателна и благоразположена Личност – Бог, който ни подкрепя и дава изходен път.

„Може ли жена да забрави сучещото си дете, за да не се смили над детето на утробата си? Обаче те, дори и да забравят, Аз все пак няма да те забравя. Ето, на дланите Си съм те врязал; твоите стени са винаги пред Мене (Исая 49:15-17).

5. Да отклоня мислите си от себе си към другите

Помощта за другите лекува: осъзнаваме, че не сме единствените с проблеми и освобождаваме потенциала си да търсим решение на кризата.

Хората, които имат деца с проблеми, преживяват скръб, депресия, отчаяние и т.н. Мога да го кажа от личен опит. Но в един момент осъзнаваш, че трябва да поставиш своите тревоги, притеснения, чувства на второ място – нуждата на детето застава на първо място. И започваш да мислиш как да направиш най-доброто за него. Така грижата за другия измества личния проблем. И когато видиш добрите резултати от грижите, забелязваш, че депресията и отчаянието всъщност са изчезнали! Вече се чувстваш полезна и пълна с енергия за още повече успехи!

„Хората, които са понесли най-големите страдания, често са тези, които носят най-голямата утеха за другите, внасяйки светлина навсякъде, където и да отидат. Такива хора са пречистени и облагородени от страданията си. Те не са изгубили доверието си в Бога, когато са ги нападнали проблемите, но са се държали здраво за Неговата защитаваща любов“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Кн. 3. Нов живот, С., 2000, с. 100).

Автор: Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg

Библиография

Уайт, Е. Дом и семейство. София: Нов живот, 1998, с. 216

Уайт, Е. Ум, характер, личност. Кн. 3. Нов живот, С., 2000, с. 100

https://newlife-bg.com/product/266/Um-Harakter-Lichnost—chast-3.html

Д-р Нийл Недли, „Изгубеното изкуство на мисленето“, изд. Нов живот

https://newlife-bg.com/product/338/Izgubenoto-izkustvo-na-misleneto.html