ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ЛОШИ НАВИЦИ

„Пази себе си чист“ (1 Тим. 5:22).

Важна част от обучението е да се знае в какво се състои чистотата на ума, душата и тялото.

Когато характерът е лишен от чистота, когато грехът се е пропил в него, той притежава една омайваща сила, равностойна на чаша упоително питие. Силата на себеконтрола и разума е потъпкана от практики, които покваряват цялото същество, и ако тези грешни практики се поддържат, мозъкът се изтощава и заболява, като същевременно губи способността си да поддържа баланса. Такива хора са проклятие за самите себе си и за всички, които са около тях.

Лошите навици се оформят по-лесно от добрите, а се отказват по-трудно. Естествената порочност обяснява добре известния ни факт, че са нужни много по-малко усилия, за да се отслаби моралът на младите, да се покварят техните идеи от морално и религиозно естество, отколкото да се всадят в характера им трайните, чисти и непокварени навици на правдата и истината. Себеугаждането, любовта към удоволствията, враждата, гордостта, самохвалството, завистта, ревността – ще израснат бързо, без някой да им е дал пример или поучение. В настоящото ни паднало състояние всичко в нас се стреми да предаде ума и характера на естествените им наклонности. Както в природния свят, ако оставим полето само на себе си, ще видим, че ще се покрие с тръни и бодили, а за да принася скъпоценно зърно или красиви цветя, трябва да се полагат грижи и неуморен труд.

Сега пред вас представяме необходимостта от постоянство в устояването на злото. Цялото небе се интересува от мъжете и жените, които Бог е ценил дотолкова, че е дал Своя възлюбен Син да умре, за да ни изкупи. Никое друго създание, направено от Него, не е способно на толкова усъвършенстване, на такова пречистване и благородство, както човекът. И тогава, когато хората станат невъзприемчиви чрез собствените си отвратителни страсти, потънали в по­рок, какво ли нещо е за Бог да погледне към тях! Човекът не може да осъзнае какъв може да бъде и какъв би могъл да стане. Чрез благодатта на Христос той е способен на постоянно умствено израстване. Нека светлината на истината свети в ума му и Божията любов да бъде из­ливана изобилно в сърцето му, за да може всеки чрез благодатта, по­ради която Христос умря и му вмени, да бъде човек на силата – дете на земята, но и наследник на безсмъртието.