ПРЕУМОРАТА Е ОПАСНА

Умората представлява понижаване на функционалната активност на организма, предизвикано от прекомерна работа и съпроводено с чувство на отпадналост. При мускулна умора се получава голям разход на кислород и гликоген, натрупва се млечна киселина, която е токсична за организма. Умората на нервите се изразява в намаляване на проводимостта, а психическата умора често поражда чувство на тревога и страх.

Преумора се получава, когато не се осигурява възможност за пълно възстановяване на работоспособността. При това състояние настъпват такива функционални смушения, които са възстановими едва след по-продължителна почивка. Силната преумора може да доведе до главоболие, безсъние, загуба на апетит, отслабване, стомашно-чревни разстройства, невроза, срив на имунната система с произтичащите от това усложнения.

Преумора се появява, когато системно не се ползват ежедневна почивка, седмичен и годишен отпуск.

Преумората има четири степени.

Първата степен (начална преумора) се характеризира със слабо понижение на работоспособността, което може да бъде волево компенсирано, намален интерес към работата, нарушения в съня. Тя се отстранява бързо с достатъчна почивка, движение, подходящи развлечения и любими занимания.

Втората степен (лека преумора) се проявява в значително намаляване на работоспособността, появяващо се чувство на умора и при леко натоварване, невъзможност за волева компенсация на работоспособността, колебания в емоционалното състояние, трудно заспиване, нарушение на концентрацията. Втората степен на преумората се отстранява най-добре чрез ползване на отпуск, съчетан с активен отдих сред природата.

Третата степен (средна преумора) се характеризира с рязко понижаване на работоспособността, като умора се появява и без натоварване. Намалената работоспособност не може да се компенсира с воля, има отслабване на паметта, повишена раздразнителност, смущения в нощния сън и сънливост през деня. Наложителен е продължителен отпуск с активна почивка сред природата.

Четвъртата степен е състояние на тежка преумора. Към симптомите на третата степен се добавят силно отслабване на вниманието и паметта, продължително безсъние, потиснатост. Необходимо е незабавно да се предприемат мерките приложими за третата степен на преумора.

Третата и четвъртата степен на преумора могат да се приемат като предболестни състояния, които при най-малък повод могат да доведат до заболявания.

Как да се борим с преумората.

1. При наличие на преумора добър ефект върху организма оказва общата нервно-психическа релаксация. Трябва да се използва активна почивка – туризъм или разходки. Водолечебните процедури под форма на хвойнови вани, контрастни душове и обливания, подводен масаж са особено ефикасни. Добър ефект имат масажът, ежедневната гимнастика и различни спорни занимания според предпочитанията – плуване, игри с топка, бягане, туризъм, колоездене, ски и др.
2. Особено важен е природосъобразният ритъм на живот – редуване на трудова дейност, всекидневна почивка и достатъчен нощен сън. Природосъобразният ритъм е разпределен  по следния начин: 8 часа труд, 8 – почивка и 8 – сън. В часовете за почивка занимаващите се с умствен труд имат нужда от физическо натоварване. Физическите работници  имат нужда от интелектуални дейности в часовете за почивка. Редуването на физическо и умствено натоварване е изключително важно за поддържане на баланс в организма.
3. Не е възможно възстановяване на организма без достатъчен и пълноценен нощен сън. Той осигурява не само необходимата почивка, но и условия за обновяване и изграждане на тъканите.

За възрастните са необходими 7-8 часа сън, за децата от 9 до 12 часа в зависимост от визрастта.

Важно условие за добрия нощен сън е спазването на определен ритъм. Необходимо е да се ляга по едно и също време вечер. За възрастни хора най-добре е това да става от 21 до 23 часа.

При безсъние трябва да се премахнат следните вредни навици: късна вечеря с преяждане, употреба на алкохол и кафе, късно и продължително гледане на телевизия или четене, нередовно и късно лягане в различни часове, нощен умствен труд и напрежение, емоционални преживявания, дразнещи разговори и конфликти вечер. Ако безсънието не се повлияе, трябва да се търсят заболявания, които могат да го предизвикват: невроза, депресия, нарушено мозъчно кръвоснабдяване и др. и ако има такива, да се лекуват.

При безсъние се препоръчва:  лека вечеря, приемана в 18-19 ч., разходка след вечеря около 30 мин., лягане преди полунощ, когато е най-добрият сън, отваряне на прозорецапрез ноща, когато е възможно, изключване на всички светлини в спалнята, за да не се нарушава синтеза на мелатонин (хормона на съня). Не са подходящи за спалня цветя и други растения, защото нощно време те отделят въглероден двуокис.