ПРИВИЛЕГИЯТА НА ОТКРИТОТО ОБЩУВАНЕ С БОГА

И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето (Откр.21:22).

Божият народ е привилегирован да поддържа открито общуване с Отец и Сина. „Сега виждаме като през стъкло, мътно“. Съзерцаваме отразения образ на Бога като в огледало, в делата на природата и в Неговите взаимоотношения с човеците; но тогава ще Го гледаме лице в лице, без мътна преграда помежду ни. Ще стоим в присъствието Му и ще гледаме славата на лицето Му.

Тогава ще можем да Го наричаме с милото име „Татко наш“, което е знак на обичта ни към Него и завет за нежното Му отношение и връзка с нас. А Божият Син, наблюдавайки наследниците на Своята благодат, „няма да се срамува да ги нарече братя“. Те имат дори още по-свята връзка с Бога, отколкото ангелите, които никога са падали в грях.

Цялата родителска любов, изливана от поколение на поколение чрез човешките сърца, всички извори на нежност, които са бликали в човешките души, са като малко ручейче в сравнение с необятния океан на безкрайната и неизчерпаема Божия любов.

Небето е непрестанен достъп до Бога чрез Христос. Колкото по-дълго време сме в небесния рай, толкова повече слава ще се открива за нас; и колкото повече познаваме Бога, толкова по-голямо ще е щастието ни.

А какво е щастието в небето, ако не да виждаме Бога? Каква по-голяма радост може да изпита грешникът, спасен чрез Христовата благодат, от тази да гледа Божието лице и да Го познава като свой Баща?

Колко утеха получаваме, като Го съзерцаваме с очите на вярата тук, така че гледайки, да се преобразяваме по Негово подобие. А какво ли ще бъде да Го гледаме без никаква неясна преграда помежду ни?!