ПРИЗИВЪТ КРАЙ ЕЗЕРОТО – ЧАСТ 1

Зазоряваше се над Галилейското езеро. Учениците, уморени от безплодните усилия през нощта, все още бяха в рибарските си лодки. Исус дойде да прекара един спокоен час на брега. В ранната утрин се надяваше да си почине малко от множествата, които Го следваха ден след ден. Но скоро около Него започнаха да се събират хора. Броят им бързо нарастваше, така че Той бе притиснат от всички страни. През това време учениците доплуваха с ладията до брега. За да избегне натиска от множеството, Исус скочи в лодката на Петър и го помоли да я отдалечи малко от брега. Така можеше да бъде виждан по-добре и чут от всички. От лодката Той започна да поучава множеството народ на брега. Каква гледка бе това за ангелите! Техният славен Предводител седеше в рибарска лодка, тласкана насам-натам от неспокойните вълни, и провъзгласяваше добрите вести за спасение на слушащата тълпа, струпала се край брега! Почетеният от Небето изявяваше великите неща на Своето царство на открито, пред простия народ. И все пак нямаше по-подходяща сцена за Неговото дело. Езерото, планините, околните поля, слънчевата светлина, която обливаше земята – всичко това илюстрираше уроците Му и завладяваше умовете. А нито един от Христовите уроци не остана безплоден. Всяка вест от устните Му влизаше в душите като слово на вечен живот. Множеството на брега се увеличаваше с всеки изминал момент. Възрастни хора, опиращи се на бастуните си, отрудени селяни от полята, рибари, оставили тежкия труд в езерото, търговци и равини, богати и учени, стари и млади носеха своите болни и страдащи и се притискаха да чуят думите на Божествения Учител. Тези сцени пророкът бе видял отнапред, когато бе писал: “Завулоновата земя и Нефталимовата земя край езерото отвъд Йордан, езическа Галилея; людете, които седяха в тъмнина, видяха голяма светлина. И на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина.” Докато говореше на множеството, застанало на бреговете на Генисарет, Исус в проповедта Си имаше предвид и други слушатели. Гледайки напред през вековете, Той видя Своите верни в затвори и в съдилища, в изкушения, в самота и нещастия. Всяка сцена на радост, борба и трудности бе открита пред Него. Думите Му, изговорени пред събралите се, бяха отправени и към други души. Те трябваше да стигнат до тях като вест на надежда в изпитанията, на утеха в скърбите и на небесна светлина в мрака. Чрез Светия Дух гласът, който говореше от рибарската лодка в Галилейското езеро, щеше да звучи до края на времето, вдъхвайки мир в човешките сърца. Като свърши проповедта Си, Исус покани Петър да отплува навътре и да хвърли мрежата. Но Петър бе обезверен. Цяла нощ не бе хванал нищо. През самотните часове си бе мислил за съдбата на Йоан Кръстител, който линееше сам в затвора. Мислил си бе за бъдещето на Исус и на Неговите последователи, за слабия успех на мисията в Юдея и за омразата на свещениците и равините. Дори в своя занаят се беше провалил. Като гледаше празните мрежи, бъдещето му изглеждаше тъмно и безнадеждно. “Учителю – каза той, – цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме. Но по Твоята дума ще хвърля мрежите.” Нощта бе най-благоприятното време за риболов с мрежи в бистрите води на езерото. След като цяла нощ се бяха трудили безуспешно, напразно беше да хвърлят мрежата и през деня. Но Исус бе дал заповедта и любовта към Учителя накара учениците да се подчинят. Симон и брат му заедно спуснаха мрежата. Когато се опитаха да я извадят, в нея имаше толкова много риба, че започна да се къса. Принудени бяха да повикат на помощ Йоан и Яков. Когато уловът бе осигурен, двете лодки бяха така натоварени, че имаше опасност да потънат. Но Петър не го беше грижа сега за лодките и за товара им. Това чудо над всички други, на които той бе свидетел, му откри Божествената сила. Той видя Исус като Този, Който държи природата във властта Си. Присъствието на Божеството му разкри собствената несвятост. Завладяха го любов към Учителя, срам от собственото му неверие, благодарност за снизхождението на Христос и, повече от всичко друго, чувство за собствената му нечистота в присъствието на Безкрайната Чистота. Докато другарите му изваждаха съдържанието от мрежата, Петър падна в нозете на Спасителя с възгласа: “Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.”