ПРИЗИВЪТ КРАЙ ЕЗЕРОТО – ЧАСТ 2

Същото присъствие на Божествена святост бе накарало и пророк Даниил да падне като мъртъв пред Божия ангел. Той каза: “- не остана сила в мене, защото енергията ми се обърна в тлеене, та останах безсилен.” Така и Исая, когато видя славата на Господа, възкликна: “Горко ми, защото загинах, понеже съм човек с нечисти устни и живея между люде с нечисти устни, понеже очите ми видяха Царя, Господа на силите” (Даниил 10:8; Исая 6:5). Човешкото естество със своята слабост и грях застана в контраст със съвършенството на Божеството и Петър почувства цялата си недостатъчност и несвятост. Така е ставало с всички, на които е било дадено да вникнат в Божието величие и сила. Петър възкликна: “Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.” Но падна в нозете на Исус, чувствайки, че не може да се отдели от Него. Спасителят отговори: “Не бой се, отсега човеци ще ловиш.” След като Исая бе видял Божията святост и недостойнството си, му бе поверена Божествената вест. Така беше и с Петър. След като бе доведен до себеотричане и зависимост от Божията сила, той прие призива да работи за Христос. Дотогава никой от учениците не се бе присъединил напълно като сътрудник на Исус. Те бяха свидетели на много от чудесата Му и слушаха учението Му, но не бяха оставили напълно предишните си занятия. Затварянето на Йоан Кръстител бе тежко разочарование за всички тях. Ако резултатът от мисията на Йоан бе такъв, можеха да имат малка надежда в своя Учител. При това всички религиозни водачи се бяха сдружили против Него. При тези обстоятелства за тях бе облекчение да се върнат за кратко време към риболова. Но сега Исус ги повика да оставят досегашния си начин на живот и да обединят интересите си с Него. Петър прие този зов. Наближавайки брега, Исус каза на другите трима ученици: “Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.” Те веднага оставиха всичко и Го последваха. Преди да им каже да оставят мрежите и рибарските си лодки, Исус им даде уверението, че Бог ще задоволи нуждите им. Използването на Петровата лодка за делото на евангелието бе богато възнаградено. Този, Който е “богат към всички, които Го призовават”, е казал: “Давайте и ще ви се дава, добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават- “ (Римл. 10:12; Лука 6:38). С тази мярка бе възнаградил Той службата на ученика. И всяка жертва, която е отдадена в служба на Него, ще бъде възнаградена според “премногото богатство на Своята благодат” (Еф. 2:7). През тази тъжна нощ в езерото, отделени от Христос, учениците бяха силно потиснати от неверието и уморени от безплодните си усилия. Но присъствието Му запали тяхната надежда и им донесе радост и успех. Така е и с нас. Без Христос нашата работа е безплодна и е лесно да ни завладее недоверие и да изразим недоволство. Но когато Той е близо до нас и работим под Неговото ръководство, тогава се радваме на доказателството на силата Му. Делото на Сатана е да обезкуражи душата, а Христовото дело – да я вдъхнови с вяра и надежда. И един по-дълбок урок предаде това чудо на учениците, а също и на нас: че Този, Чието слово можа да събере рибите от езерото, може да повлияе и върху човешките сърца и да ги привлече с връзките на Своята любов, така че служителите Му да станат “ловци на човеци”. Тези галилейски рибари бяха скромни и необразовани хора, но Христос – светлината на света, беше във висша степен способен да ги подготви за поста, който им бе избрал. Спасителят не презираше образованието, защото, когато бъде повлияно от Божията любов и посветено на Неговата служба, е благословение. Но Той подмина мъдрите хора от Своето време, защото бяха самонадеяни, не можеха да съчувстват на страдащото човечество и да станат сътрудници на Човека от Назарет. В слепия си фанатизъм те презряха поучението от Христос. Господ Исус търси съучастието на онези, които ще бъдат живи проводници на Неговата благодат. Първото нещо, което трябва да научат всички желаещи да станат съработници на Бога, е урокът да не се уповават на себе си. Тогава ще са готови да отразяват Христовия характер. Това не се постига с образование в най-престижните училища. То е плод на мъдростта, придобита единствено от Божествения Учител. Исус избра необразовани рибари, защото те не бяха научени на традициите и погрешните обичаи на своето време. Бяха хора с природни способности, скромни и приемащи поучение – хора, които Той можеше да ги подготви за Своето дело. В обикновените прослойки има много хора, търпеливо извършващи всекидневния си тежък труд, без да осъзнават, че притежават възможности, които, ако бъдат изявени, биха ги изравнили с най-издигнатите в света. Необходимо е докосването на една умела ръка да събуди тези спящи способности. Такива хора Исус призова да Му станат съмишленици и им даде привилегията да общуват с Него. Никога и най- великите в света не са имали подобен Учител. Когато учениците завършиха обучението си при Спасителя, не бяха вече невежи и некултурни. По ум и по характер станаха като Него и хората познаха, че са били с Исус.