ПРИЗОВАНИ ЗА СЛУЖЕНЕ

“Защото сме съработници на Бога” (1 Коринтяни 3:9).

Христос се отдаде изцяло на великото дело, за което работи и умря. Затова и ние винаги трябва да сме готови, и в благоприятно, и в неблагоприятно време. Защо? “Защото сте с цена били изкупени”, и защото сте се наредили под знамената на княз Емануил. Ние сме записани като работници, не да дирим “храна, която се разваля, но която трае за вечен живот” (Йоан 6:27). Трябва да изработваме личното си спасение със страх и трепет. Ние не притежаваме себе си. Изкупени сме с цена, за да прославяме Бога в тяло и дух, които са Негови. Трябва да се извърши работата, която е дадена на всички. Това е работа на верните в Неговото лозе. Щом имаме привилегията да получим хляба на живота, ние трябва да работим в Божието лозе. Всички сме призовани да се отречем от себе си, да вдигнем кръста си, и да последваме Исус. Трябва да тичаме “на прилежащото пред нас поприще” с непрестанна сериозност. Често пъти това изисква най-енергични усилия. Не можем да останем наблюдатели, които нищо не вършат. До всеки от нас е отправен призива: “Подвизавай се в доброто войнстване на вярата, хвани се здраво за вечния живот…”