ПРИКАЗКАТА ЗА НАПУКАНОТО ГЪРНЕ

 

Имало едно време две гърнета. Едно гърне било здраво, а другото гърне имало пукнатина. Здравото гърне било перфектено и винаги доставяло пълна порция вода, а пукнатото гърне винаги се връщало от потока едва наполовина пълно.

В продължение на две години това се случвало ежедневно. Жената, която носела вкъщи вода никога не успявала да донесе достатъчно количество вода с едно ходене до потока.

Разбира се, перфектният съд се гордеел с постиженията си, а бедното напукано гърне много се срамувало от собственото си несъвършенство. Един ден както си седели край потока гърнето проговорило на жената.

  • Срамувам се от себе си. Пукнатината, която имам, води до изтичане на вода чак до къщата ти.

Старата жена се усмихнала и казала:

  • А ти забеляза ли, че от твоята страна на пътеката има цветя, а от другата – не? Аз винаги съм знаела за твоя недостатък, и затова насадих цветни семена от твоята страна на пътеката. Всеки ден, докато се връщаме от потока ти ги поливаш. Вече две години събирам тези цветя и украсявам с тях трапезата ни. Без твоят недостатък тази чудна алея от цветя никога не би красила домът ни.

Всеки от нас има свой уникален недостатък …

Но пукнатините и недостатъците, които имаме правят нашия живот интересен и значим. Просто трябва да приемем всеки човек такъв, какъв е, и да потърсим доброто в тях.