„Защото, ако бяхме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!“. (Римл.5:10)

Кръстът притежава сила, която думите не могат да опишат. Христовата жертва в името на човешката раса посрамва жалките ни опити и методи да се срещнем и да  издигнем човечеството. Затова нека да помогнем на грешните мъже и жени да открият Исус.

Делото на Божиите синове и дъщери трябва да бъде от по-друг характер, в сравнение с досега практикуваното от мнозина. Ако обичат Исус, те ще имат ясно схващане за любовта, проявена към падналата човешка раса, причинила принасянето на толкова скъпа жертва, за да бъде спасена. Нашият Спасител търси сътрудничеството на всеки син и дъщеря на Адам, които са станали Божии деца. Той заявява, че е донесъл като дар от небето вечен живот. Нужно е било да бъде издигнат на Голготския кръст, за да привлече всички при Себе Си. Как тогава да се отнасяме към изкупеното наследство на Христос? Нежност, доброта, съчувствие и любов трябва да се проявяват към хората. Тогава можем да работим, като си помагаме и като се благославяме един-друг. В това дело имаме повече от човешко братство. Имаме възвишеното партньорство на небесните ангели. Те ни сътрудничат навсякъде в делото на просвещението.

Ангажирайки се с тази задача – с удивителната мисия на нашето изкупление – Христос решава твърдо, съветвайки се с Отец, да не пожали нищо, независимо от цената; да не задържи нищо, независимо колко Му е скъпо, стига да спаси бедния грешник. Би дал цялото небе в това спасително дело за възстановяване на моралния Божи образ у човека. Да бъдем деца на Бога означава да бъдем едно с Христос в Бога и да проявяваме себепожертвувателна и пламенна любов, за да подкрепяме и благославяме душите на тези, които погиват в греховете си.