ПРИТЧАТА И ИСТИНАТА

Преди много, много време Истината излязла да се разхожда из улиците чисто гола, както била дошла на този свят. Затова никой не искал да я приеме в дома си. Щом я видели да минава, всички се обръщали уплашени и побягвали.

Един ден Истината срещнала на улицата Притчата. Притчата била облечена в прекрасни разноцветни дрехи. Като видяла Истината, тя й рекла:
– Какво ти е, съседке, защо си толкова тъжна?
Истината отговорила с горчивина в гласа :
– Зле съм, сестрице. Вече съм стара, много стара, и никой не ми обръща внимание, никой не иска и да ме види, ни да ме чуе, мнозина дори бягат от мен.
Притчата я изслушала и отвърнала :
-Хората не ти обръщат гръб, понеже си стара. Аз също съм стара, много стара. Но колкото повече остарявам, толкова повече ме обикват хората. Ще ти кажа една тайна : всички харесват предрешените и напудрени неща. Нека ти заема някои от най – хубавите си дрехи и ще видиш как хората, които сега ти обръщат гръб, ще почнат да те канят в домовете си и да се радват на компанията ти.

Истината последвала съвета на Притчата и облякла предоставените одежди под формата на разкази и приказки. Оттогава Истината и Притчата вървят ръка за ръка и всички ги обичат. Те наистина представляват една богата и щастлива двойка.