ПРИТЧА ЗА КЛЮКИТЕ

Една жена обичала да клюкарства. Когато до ушите й стигнал поредният слух за един съсед, за няколко дни цял град научил.
Клюката обаче се оказала лъжа, а човекът бил страшно засегнат. Когато разбрала истината, жената съжалила и решила да поправи стореното.
Дълго мислила как да постъпи, но не успяла да стигне до никакво решение. Затова решила да потърси съвет от една възрастна, мъдра жена. Разказала й какво се случило и я помолила да я посъветва.
Старата жена казала:
– Иди до вкъщи и разпори една възглавница. Вземи перата и като излезнеш да се разхождаш, ги разпръсни.
Въпреки че се изненадала от съвета, жената направила всичко, както й било поръчано.
На следващия ден отишла при жената и й докладвала, че е изпълнила заръката. А старицата отвърнала:
– Сега върви и събери всички пера, които разхвърли вчера и ми ги донеси.
Жената тръгнала по същия път, по който вървяла предния ден, но там вече нямало пера. Вятърът ги бил отвял всичките. След часове, прекарани в търсене, тя се върнала при възрастната жена само с три пера в ръката си.
– Виждаш ли?- казала старата жена – лесно е да ги разпръснеш, но не може да ги събереш отново. Същото е с клюката. Лесно е да я разпространиш, но веднъж сториш ли го, никога не можеш да поправиш нещата!
На жената не й останало нищо друго, освен да се срещне със съседа си и да му се извини искрено.