ПРИТЧА ЗА РИБАРИТЕ БЕЗ РИБА

Имало едно време група хора, които наричали себе си рибари. И наистина в реките наоколо имало много риба. Всъщност цялата област била заобиколена от потоци и езера, изобилстващи с риба. И рибите били много гладни. Седмица след седмица, месец след месец и година след година тези, които наричали себе си рибари, се събирали и говорели за своя божествен призив да ловят риба, за изобилието на рибата и за това как биха могли да я ловят.
Година след година те внимателно дефинирали какво означава да ловиш риба, защитавали професията на рибаря и заявявали, че риболовът винаги ще бъде първостепенната задача на рибарите. Те постоянно търсели нови и по-добри методи и дефиниции за риболов. После казали: “Както няма огън без горене, така няма риболов без ловене на риба.” Те обичали лозунги като: “Риболовът – задача на всеки рибар”, “Всеки риболовец е рибар” и “Рибарска стража пред всеки рибарски клуб”. Те спонсорирали скъпи национални и световни конгреси, за да дискутират по въпросите на риболова, да популяризират риболова и да слушат за всякакви начини за риболов, както и за нова риболовна екипировка, електронни примамки и най-последните видове стръв.
Тези рибари построили огромни и красиви сгради, струващи милиони долари и ги нарекли “Седалище на световния риболов”. Призивът бил всеки да стане рибар и всеки рибар да започне да лови риба.
Едно нещо не правели обаче – те не ловели риба.
Освен че се събирали редовно, те основали борд, който да изпраща рибари до други места, където има много риба. Сякаш всички рибари били единодушни, че е необходим борд, който да насърчава рибарите да бъдат верни в ловенето на риба. Бордът се състоял от хора, които имали велико видение и смелост да говорят за риболова, да дадат дефиниция на риболова и да пропагандират идеята за риболов в по-отдалечените потоци и езера, където живеела много риба с различни цветове.
Бордът наел персонал и назначил други специални комитети, които да проведат дори още повече събрания, за да се даде дефиниция на риболова, за защита на риболова и за да се реши кои нови потоци трябва да се вземат под внимание. Но персоналът и членовете на комитета не ловели риба.
Скъпоструващи, приятни, удобни и съвременни центрове за обучение били изградени, за да се научат рибарите как се лови риба. През годините се предлагали курсове за изучаване на нуждите на рибата, естеството на рибата, къде да намерим рибата, психологическите реакции на рибата и как да се приближим и да нахраним рибата. Онези, които преподавали, имали докторати по рибология. Но самите преподаватели не ловели риба. Те само преподавали за риболов. Година след година, след досадно обучение випускниците получавали свидетелство за риболов. Те били изпращани да ловят риба на пълен работен ден до отдалечени водоизточници, пълни с риба.
Някои от тях прекарали доста време в пътувания и изучаване на историята на риболова, посетили далечни места, където патриарсите на риболова хващали риба през миналите векове. Те хвалели тези верни рибари от миналото, които им предали идеята за риболова.
Нещо повече, рибарите изградили големи издателски къщи, за да издават наръчници по риболов. Пресите работели денонощно, за да печатат материали за методите на риболов, риболовната екипировка и програми за насърчаване на събрания, на които се говори за риболов. Било създадено специално бюро по въпросите на риболова.
Мнозина, които чувствали призива към риболов, откликнали и били изпратени да ловят риба. Но както рибарите по родните им места, те се занимавали с най-различни други дейности. Построили водни централи, които да изпомпват вода, с трактори прокарали нови пътища за рибата. Създали различни видове оборудване, за да пътуват тук и там и да разглеждат развъдниците за риба.
Други казали, че искат да станат част от партията на рибловците, но се чувствали призвани да подготвят риболовната екипировка. Други почувствали, че тяхната работа е да се отнасят добре с рибата, за да може тя да разпознава между добрите и лошите рибари. Други пък смятали, че ако позволят на рибата да разбере, че са едни много мили, сухоземни съседи, и ако й покажат колко любящи и внимателни са – това би било достатъчно.
След едно вълнуващо събрание на тема “Необходимостта да се лови риба” един млад мъж си тръгнал от събранието и отишъл да лови риба. На следващия ден той докладвал, че е хванал две много важни риби. Младият мъж получил почести заради отличния си улов и му били уредени срещи с всички големи рибари в цялата страна, за да им разкаже как е постигнал това. Той станал толкова зает, че спрял да лови риба, за да има повече време да разказва за своите преживявания на другите рибари. Направили го член на Генералния борд на рибарите заради изключителния му опит.
Истина било, че много от рибарите правели жертви и се справяли с различни видове трудности и проблеми. Някои живеели близо до водата и всеки ден понасяли миризмата на умрялата риба. Те трябвало да понасят подигравките на някои, които им се присмивали заради техните риболовни клубове и заради факта, че твърдели, че са рибари, а в действителност никога не ловели риба.
Посветените рибари се чудели на онези, които чувствали, че нямало голяма полза да се посещават седмичните събрания, на които се говорело за риболова. В края на краищата нали те следвали Господаря, Който им бил казал: “Следвайте Ме и аз ще ви направя ловци на човеци.”?
Представете си колко наранени се почувствали някои от тях, когато един ден човек, който не бил рибар, казал, че онези, които не ловят риба, не са никакви рибари, без значение дали твърдят, че са такива. И прозвучало наистина вярно. Рибар ли е човек, който година след година не лови риба? Последовател ли е някой, ако не лови риба?