ПРИТЧА ЗА СРЕБРОТО

Една жена четяла книгата на пророк Малахия. Когато стигнала до третата глава, тя не разбрала значението на третия стих:

“И ще седне да претопява и чисти сребро.” (Малахия 3:3)

И тя решила да посети майстор, който прави сребърни изделия, за да наблюдава работата му. Тя не информирала майстора за причините на интереса си. Когато дошла при него, тя го намерила да работи и загрява парче сребро върху огъня. Той и обяснил, че по този начин се пречиства среброто: държи се над огъня в най-горещата част на пламъка, за да изгорят всички примеси.

Жената си спомнила стиха от книгата на пророк Малахия и си помислила, че Господ, като бижутер, ни държи в очистващ огън, помагайки ни да се избавим от лошите си навици и да развием добродетели. Тя попитала:

– Трябва ли да стоите точно пред огъня през цялото време, докато процесът на пречистване на среброто е в ход?

– Да. И не просто трябва да седя и да държа среброто в пламъка, но и не бива да откъсвам очи от него: ако се задържи металът малко повече в огъня, дори и за момент – щетите ще са непоправими.

Жената се замислила за момент и попитала:

– А как определяте момента, в който металът достига необходимата чистота?

Той се усмихнал и отговорил:

– О, лесно е. Веднага, щом видя в него моето отражение.