ПРИЧИНИ ЗА ГНЕВА

Бенджамин Франклин го е казал доста добре: „Гневът винаги си има причина, само дето тази причина далеч не винаги е добра“.

      Фрустрация

1. Фрустрация – много често причината за гнева е така наречената „фрустрация“: неприятното чувство, което изпитваме, когато имаме желание за нещо, но не можем да го получим.

Пример: Всяко междучасие в училището на сина ми наблюдавам фрустрация и гневна реакция. Някое дете иска да мине между чиновете, другите му пречат. И какво прави – блъска, рита, обижда.

       Чувство за малоценност

2. Твърде ниска себеоценка (чувство за малоценност) – лесно се обиждаме.

Когато имаме ниско самочувствие, лесно се засягаме дори от незначителни забележки.

Пример: Мъжът: „Супата е вкусна, само че е малко безсолна“.

Жената с рязък тон: „Постоянно си недоволен от нещо!“ – и разгневена излиза от стаята.

Тряскането на вратата, обидите, хвърлянето на предмети и т.н. е признак на неувереност, защото след като не можем да се защитим спокойно, използваме агресия като израз на гнева си.

„Гневът несъмнено се явява признак на слабост или неувереност. Това е емоционално излишество, което не можем да си позволим“ – Джон Диксън Кар (американски писател).

„Гневът е оръжието на безсилието“ – София Сегюр (френска писателка).

Притчи 25:28: „Който не владее духа си, е като съборен град без стени“.

      Комплекс за свръхценност

3. Твърде висока себеоценка (комплекс за свръхценност) – лесно се обиждаме.

Гордостта е защитен механизъм, често използван от перфекционистите. Неувереността се компенсира с чувство за превъзходство.

Пример: Когато за първа година преподавах в Езиковата гимназия във В. Търново, в един час стана въпрос за съществителното „разрешение“ (permission). Една ученичка имаше неблагоразумието да ме попита как е глаголът. Няма начин да не съм го знаела, защото се учи още в училище, но в момента се паникьосах и не можах да се сетя. Затова казах permise, а той всъщност е permit. Някой от тях сигурно го знаеше, защото ме попита: „Така ли е наистина?“. В този момент се сетих как е, но за да не се изложа, като си призная грешката, ядосано повторих: „Да, точно така е!“. Трябваше ми доста време да се науча да си признавам грешките пред учениците и да приемам критика по-спокойно.

       Завист

4. Завистта

Притчи 27:4: „Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта?“.

Когато завиждаме на някого, ние се ядосваме, че не можем да имаме нещо (материално или нематериално), което той притежава. Това е силна фрустрация и заради нея често прехвърляме яда си върху човека, който го притежава, вместо да се стремим самите ние да постигнем нещо.

Пример: Защо често тройкаджиите наричат отличниците „зубрачи“? Така им отмъщават заради собственото си нежелание да учат.

„Повечето от моите съученици – момчета, когато някой изкара по-висока оценка, започват да се шегуват с него… По-скоро заради завист…”, коментират причините за агресията и на какви случаи са станали свидетели видински деца (http://bnr.bg/play/post/100938293).

Йорданка Дейчева, психолог; Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg