ПРИ МОЯ ОТЕЦ И ПРИ ВАШИЯ ОТЕЦ – ЧАСТ – 4
Когато учениците се върнаха в Ерусалим, хората ги гледаха с учудване. След процеса и разпятието на Христос те смятаха, че ще изглеждат унили и засрамени. Неприятелите им очакваха лицата им да изразяват скръб и поражение, но вместо това видяха само радост и тържество. Лицата им излъчваха неземно щастие. Те не тъгуваха над несбъднати надежди, но в тях бликаше хвала и благодарност към Бога. С удоволствие разказваха удивителната история за Христовото възкресение и възнесение на небето и свидетелството им се приемаше от мнозина.
Учениците вече нямаха никакви съмнения за бъдещето. Знаеха, че Исус е на небето и че продължава да ги обича. Знаеха, че пред Божия престол имат един Приятел и с желание представяха молбите си пред Отца в името на Исус. С тържествено благоговение се прекланяха в молитва, повтаряйки уверението: „Ако поискате нещо от Отца, Той ще ви го даде в Мое име. Досега нищо не сте искали в Мое име. Искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна” (Йоан 16:23,24). Те издигаха ръката на вярата все по-високо и по-високо със силния аргумент: „Христос Исус… , Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас” (Римл. 8:34). А Петдесетницата им донесе пълна радост от присъствието на Утешителя, както Христос им бе обещал.
Цялото небе чакаше да приветства Спасителя в небесните дворове. Като се възнасяше, Той вървеше начело, а множеството пленници, освободени при възкресението Му, го следваха. Небесните ангели с възклицания, хвалебни викове и небесни песни придружаваха радостното шествие.
Като наближиха Божия град, придружаващите ангели извикват силно:
„Повдигнете, порти, главите си.
Повдигнете се вие, вечни врати.
И ще влезе Царят на славата!”
Чакащите стражи радостно отговарят с въпроса:
„Кой е Тоя Цар на славата?”
Това те казват не защото не знаят кой е Той, но защото им е приятно да чуят хвалебния отговор:
„Господ могъщият и силният.
Господ силният на бой.
Повдигнете, порти, главите си.
Повдигнете се вие, вечни порти.
И ще влезе Царят на славата!”
Отново се чува питането: „Кой е Тоя Цар на славата?” , защото ангелите никога не се уморяват да слушат името Му да се възхвалява. Придружаващите Го ангели отговарят:
„Господ на силите, Той е Цар на славата!” (Пс. 24:7-10).
Тогава портите на Божия град се отварят широко и ангелското множество влиза през тях всред изблик на възторжена музика.
Ето и Божият престол, заобиколен от дъгата на обещанието. Там има херувими и серафими. Началниците на ангелското войнство, Божиите синове, представителите на непадналите светове – всички са събрани там. Небесният съвет, пред който Луцифер бе обвинил Бога и Неговия Син, представителите на безгрешните царства, над които Сатана смяташе да установи своето владичество – всички са там, за да посрещнат и приветстват Изкупителя. Те копнеят да отпразнуват Неговото тържество и да прославят своя Цар.
