ПРИ МОЯ ОТЕЦ И ПРИ ВАШИЯ ОТЕЦ – ЧАСТ – 5
Но Исус ги отклонява от Себе Си. Не още! Сега Той още не може да приеме короната на славата и царската одежда. Влиза в присъствието на Своя Отец. Посочва наранената Си глава, прободеното тяло, пробитите нозе, издига ръцете Си, носещи белезите от гвоздеите. Посочва символите на Своя триумф: Той представя пред Бога „движимия” сноп – възкръсналите с Него, като представители на онова голямо множество, което ще излезе от гробовете при второто Му идване. Приближава се към Отца, Който се радва и на един покаял се грешник. Преди още да бяха положени основите на земята, Отец и Синът бяха сключили завет, за да изкупят човека, ако той бъде победен от Сатана. Бяха се обвързали с тържествената клетва, че Христос ще се застъпи за човешкия род. Христос изпълни тази Своя клетва. Когато на кръста извика: „Свърши се!” , се обърна към Отец. Заветът бе изпълнен напълно. Сега Той заявява: Отче, свърши се! Изпълних волята Ти, о, Боже Мой. Извърших изкупителното дело. Ако Твоята правда е задоволена, „желая гдето Съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал” (Йоан 19:30, 17:24).
Чува се Божият глас, който заявява, че правдата е задоволена. Сатана е победен. Христовите работници, борещите се ученици на земята, са приети в лицето на „Възлюбения” (Еф. 1:6). Пред небесните ангели и пред представителите на непадналите светове те са обявени за оправдани. Където е Той, там ще бъде и Неговата църква. „Милост и вярност се срещнаха, правда и мир се целунаха” (Пс. 85:10). Отец прегръща Своя Син със собствените Си ръце и казва: „Поклонете се Нему всички Божии ангели!” (Евр. 1:6).
С неизказана радост началства, власти и сили признават върховенството на Княза на живота. Ангелското войнство пада пред Него да Му се поклони, докато небесните дворове се изпълват с радостния вик: „Достойно е Агнето, Което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благоволение!” (Откр. 5:12).
Триумфални песни се смесват с музика от ангелски арфи, докато Небето сякаш прелива от радост и хваления. Любовта е победила. Загубеното е намерено. Небето ехти от хвалебни гласове, които провъзгласяват: „На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство до вечни векове” (Откр. 5:13).
* * *
От онази сцена на небесна радост достига до нас тук, на земята, ехото от чудните думи на Христос: „Възнасям се при Моя Отец и при вашия Отец; при Моя Бог и вашия Бог” (20:17 Йоан 20:17). Небесното семейство и земното семейство са съединени в едно. За нас се възнесе Господ, за нас живее Той. „Затова може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее, да ходатайства за тях” (Евр. 7:25).