НАШИЯТ ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ РАЗБУДЕН

 “то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.”
(Откровение 3:18,19)

Съвестта ни трябва да се очисти от мъртви дела, за да служи на живия Бог. Освещението означава съвършена любов, съвършено послушание и пълно съгласие с Божията воля. Ако личният ни живот бъде подчинен на образеца на Христовия живот чрез освещаване на ума, душата и тялото, тогава нашият пример ще предизвика мощно влияние в заобикалящият ни свят. Ние не сме съвършени, но ни е дадено правото да скъсаме обвързването си с егоизма и греха и да продължим пътя към Съвършенството…

Огромни възможности, възвишени и святи достижения са предоставени на всички, които имат истинска вяра. Ще откажем ли тогава да помажем очите си с колурий, за да можем да видим чудните неща, които се намират пред нас? Тогава защо не се молим с ревностна настойчивост и да напредваме все по-напред и напред, достигайки мярката на светостта? Ние всички сме съработници на Бога и трябва да работим в съгласие един с друг и с Бога. “Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това и да го изработвате” (Филипяни 2:13).

Бог не благоволи в това да бъдем духовно слаби. Бог, Който заповяда на светлината да изгрее от мрака, е осветил сърцата ни, за да даде светлината на познаването на Христовата слава. И това съкровище ни е дадено в пръстени съдове, така щото превъзходната Божия сила да бъде изявена за Негова, а не за наша прослава. Предстоят ни конфликти и изпитания, но не бива да униваме или да се обезсърчаваме…

Бог може само да бъде прославен, когато всички вярващи в Него се стремят, в пълно послушание, към образеца на Неговото съвършенство. Ние трябва да представяме в света красотата на светостта, защото никога няма да бъдем допуснати през портите на небесния град, докато не усъвършенстваме в себе си Христоподобен характер. Ще получим освещение, ако с упование в Бога се стремим към него. След това като Христови свидетели трябва да прогласим онова, което Божията благодат е сторила в нас.

Най-голямото безпокойство, което имаме, е несигурността, а приемането на Божиите благословения носи правда и мир. Плодът на правдата е спокойствие и увереност. Трябва да притежаваме простота и Богоподобна искреност. Нужна ни е мъдростта, която слиза от горе. Нашият християнски живот трябва да бъде одухотворен от благочестие и изпълнен от Божествения живот.