ПРОГРЕСИРАЩА ВЯРА

„А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава онези, които Го търсят.“ (Евр.11:6)

Дошло е времето, когато е нужно да очакваме големи благословения от Господа. Да достигнем до по-висок стандарт по въпросите за вярата. Имаме твърде малко вяра. Божието слово е нашата подкрепа. Трябва да го приемем и простичко да вярваме във всяка негова дума. С тази увереност можем да изискваме големи неща и ще ни бъде дадено според вярата ни.

Вярата означава много повече, отколкото си представяме. Означава истинско упование в буквалното Божие слово. Чрез действията си трябва да изразяваме своята вяра, че Бог ще стори това, което е казал. Колелото на природата и на провидението не е създадено, за да се върти назад, нито да стои на едно място. Трябва да имаме прогресираща, активна вяра, която действа с любов и очиства душата от всеки белег на егоизъм. Не на себе си, а на Бога трябва да се уповаваме. Не бива да обичаме неверието. Нужна ни е вярата, която се уповава на Бога и на всяка Негова дума.

Истинската вяра е в това да вършиш точно нещата в които Бог се наслаждава, а не да си скалъпваш такива, в които Той не се радва. Правда, истина, милост са плодовете на вярата. Нужно е да вървим в светлината на Божия закон; тогава добрите дела ще бъдат плодовете на нашата вяра – копнежът на сърце, обновявано всеки ден. Дървото трябва да е добро, преди плодът да е станал добър. Нужно е пълно посвещение на Бога. Волята ни трябва да е праведна, преди плодовете да станат добри. Не бива да имаме променлива религия. „Нещо ли вършите, всичко вършете за Божия слава“ (1Кор.10:31).

Какво поле е открито пред нас! Нашият народ трябва да чувства силното дело на Божия Дух всеки ден. Необходимо е да имаме вяра, която действа с любов – вяра, която води началото си от Господа. В дрехата на нашата праведност не може да има нито една нишка на егоизъм. Когато вярата ни действа с любов като тази на Христос, изявена в живота Му, тогава материята ще бъде плътна. Това ще бъде плодът на една напълно предадена воля. Но докато егото не умре, Христос не може да живее в нас. Докато не си отиде себичността, не можем да притежаваме вяра, която действа чрез любов и очиства душата.