ПРОИЗХОД НА ЧОВЕКА

-ЧАСТ 3

– От групата на еволюиралия през последните 150 000 години съвременен човек най-популярни са находките на неандерталски и кроманьонски човеци. Днес специализираната литература изобилства с публикации, определящи неандерталеца като истински човек, различен от съвременния толкова, колкото се различават една от друга днешните раси. Една от характерните му особености е големината на мозъка – 1600 куб. см, т.е. с 200 куб. см по-голям от средния размер на днешния човек. Този факт поставя еволюционната теория в затруднение по въпроса за произхода на интелигентността: дали последната е плод на еволюционно развитие, или е в зависимост от големината на мозъка или пък има друг произход? Ако към тези данни се добави и изключително интересният факт, че процентно към общото тегло най-голям е мозъкът при мишката (6,6%), а при човека е 2 до 2,5% от общото тегло, ще разберем, че човешкият мозък притежава качествени стойности, каквито няма никой друг биологичен вид.

Ще цитираме част от статия в списание Science News (102,18, 1972,324): „Миналата година Лийки и сътр. намериха три челюсти, кости от крака и повече от 400 изработени от човек каменни оръдия на труда. Тези находки бяха приписани на вида Хомо и възрастта им бе определена на 2 милиона години…Мозъчната кухина е твърде подобна на тази на съвременния човек…За наша изненада вкаменелостите показват, че характерното за човека ходене на два крака се е развило най-малко преди 2,5 милиона години“ (18).

Логичният извод от тази публикация е, че съвременният човек е живял преди неандерталеца и „хомо еректус“, т.е. епохата на т.нар. плиоцен. Естествено това елиминира преките еволюционни прародители на човека.

Впрочем в тази сфера литературата изобилства с противоречия и куриози, граничещи понякога с научната фантастика. В специализираната палеонтологична литература преобладава становището, че досега не са намерени доказателства от вкаменелости, представляващи преходни форми между маймуна и човек. В подкрепа е и фактът, че между маймуна и човек съществува непреодолима генетична бариера, както впрочем и между всички останали биологични видове. Човекът винаги е бил човек и маймуната винаги е била маймуна. Няма обективни доказателства за еволюцията на човека от маймуната или от някой друг животински прародител.

Днес на много места в света (Южна Америка, Югоизточна Азия, Африка, Австралия, Нова Зеландия и т.н.) живеят диви племена. Техният начин на живот наподобява в много отношения описания в учебниците начин на живот на т.нар. „пещерен човек“. Но днес никой не счита тези диви племена за по-нисш стадий от развитието на човека или за по-малоценна човешка раса. Единственото обяснение е, че в резултат на изолация, недохранване, невежество и мутации тези племена са деградирали в интелектуално, социално, техническо и анатомично отношение, което е довело до израждане и постепенно изчезване на някои от тях. Днешните диви племена не се разглеждат като същества, достигнали определен етап в еволюцията на Homo sapiens, а тъкмо обратното — стигнали са определен етап в деградацията (инволюцията) на човешкия вид.

И с основание мнозина учени палеонтолози си поставят въпроса: дали и някои от вкаменелостите нямат такъв произход?