Биологичната еволюция на човека е любима тема не само в образователната система. Тя се предлага под различни форми както в масмедиите, така и в широко предлаганата на книжния пазар научнофантастична и общопопулярна литература. Всеки от нас е виждал рисунки на космати маймуноподобни човеци, насядали край огъня в пещерата. Еволюционната реконструкция на човека, която може да се види в музеите, пресата и учебниците по биология, е доста атрактивна и впечатляваща. Тя бързо завладява въображението на наблюдаващия и не оставя място за съмнение относно нейната научна стойност.

Ето как учебниците по биология представят еволюционното учение относно биологичната еволюция на човека:

– Приматите (най-висшите бозайници) са възникнали преди 65 милиона години

– Най-старата маймуна (парапитек) се появява преди 28 милиона години

– Предшествениците на човекоподобните маймуни (плиопитек и дриопитек) – преди 20 милиона години

– Рамапитекът се появява преди 14 милиона години

– Австралопитек (маймуночовек), живял преди 3,2 милиона години

– Хомо хабилис, появил се преди 1,8 милиона години

– Хомо еректус, живял преди 800 000 години

– Неандерталският човек, появил се преди 300 000 години

– Хомо сапиенс (разумният човек), появил се преди 150 000 години

Тази еволюционна последователност показва значителни отклонения в различните учебни пособия и научно-популярни книги. Тези отклонения варират от порядъка на стотици хиляди до милиони години, което за еволюционната теория е нещо дребно и незначително. По-важно е обаче откъде идват тези различия? Обяснението трябва да се търси в негодността на палеонтологичните методи (вкаменелостите и радиоизотопното разпадане) за определяне възрастта на намерените находки. Това е и причината, поради която през последните години видовата принадлежност на добилите популярност находки от т.нар. „хоминиди“ е поставена под съмнение както от учени-палеонтолози, така и от мнозина еволюционисти-антрополози.

Ние ще споменем съвременните схващания относно видовата принадлежност на някои от най-често тиражираните „хоминиди“:

Австралопитек: Открити са голям брой различни вкаменелости. Смятало се е, че е прародител на човека, живял преди 2-3 милиона години в Африка. Множеството изследвания днес показват, че това е изчезнал вид маймуна, нямащ родствена връзка с човека.

Дълги и драматични са дискусиите в литературата относно автентичността и научната стойност на различни вкаменелости, отнасящи се към групата на т.нар. „предисторически човек“ (Pitencathropus erectus). Ще споменем някои от тях (18,25):

– Човекът от Ява – днес е установено, че намерените вкаменелости принадлежат към два вида: черепът е на маймуната гибон, а бедрената кост е от съвременен човек.

– Кенийският човек – оказа се, че е съвременен човек.

– Пекинският човек – вдигна се голям шум около находката, но наскоро се установи, че е фалшификат. Вкаменелостите набързо изчезнаха.

– Пилтдаунският човек – оказа се, че е добре обмислена измама. Вече напълно забравен.

– Откритият в САЩ зъб, приписван на т.нар. Hisperopithecus – оказа се, че е част от отдавна изчезнал вид дива свиня.

Предполагаше се, че намереният през лятото на 2002 г. в Южните Родопи на България череп има особено важна стойност в еволюционната верига на съвременния човек. Вестниците публикуваха тази „сензационна новина“ на първите си страници. Наскоро анатоми от Лесотехническия университет в София установиха, че това е череп на говедо (!) Сензационната новина се забрави много бързо… Така масмедиите често манипулират и формират общественото мнение.

– От групата на еволюиралия през последните 150 000 години съвременен човек най-популярни са находките на неандерталски и кроманьонски човеци. Днес специализираната литература изобилства с публикации, определящи неандерталеца като истински човек, различен от съвременния толкова, колкото се различават една от друга днешните раси. Една от характерните му особености е големината на мозъка – 1600 куб. см, т.е. с 200 куб. см по-голям от средния размер на днешния човек. Този факт поставя еволюционната теория в затруднение по въпроса за произхода на интелигентността: дали последната е плод на еволюционно развитие, или е в зависимост от големината на мозъка или пък има друг произход?

Ако към тези данни се добави и изключително интересният факт, че процентно към общото тегло най-голям е мозъкът при мишката (6,6%), а при човека е 2 до 2,5% от общото тегло, ще разберем, че човешкият мозък притежава качествени стойности, каквито няма никой друг биологичен вид.

Ще цитираме част от статия в списание Science News (102,18, 1972,324):

„Миналата година Лийки и сътр. намериха три челюсти, кости от крака и повече от 400 изработени от човек каменни оръдия на труда.Тези находки бяха приписани на вида Хомо и възрастта им бе определена на 2 милиона години…Мозъчната кухина е твърде подобна на тази на съвременния човек…За наша изненада вкаменелостите показват, че характерното за човека ходене на два крака се е развило най-малко преди 2,5 милиона години“ (18).

Логичният извод от тази публикация е, че съвременният човек е живял преди неандерталеца и „хомо еректус“, т.е. епохата на т.нар. плиоцен. Естествено това елиминира преките еволюционни прародители на човека. Впрочем в тази сфера литературата изобилства с противоречия и куриози, граничещи понякога с научната фантастика.

В специализираната палеонтологична литература преобладава становището, че досега не са намерени доказателства от вкаменелости, представляващи преходни форми между маймуна и човек. В подкрепа е и фактът, че между маймуна и човек съществува непреодолима генетична бариера, както впрочем и между всички останали биологични видове. Човекът винаги е бил човек и маймуната винаги е била маймуна. Няма обективни доказателства за еволюцията на човека от маймуната или от някой друг животински прародител.

Днес на много места в света (Южна Америка, Югоизточна Азия, Африка, Австралия, Нова Зеландия и т.н.) живеят диви племена. Техният начин на живот наподобява в много отношения описания в учебниците начин на живот на т.нар. „пещерен човек“. Но днес никой не счита тези диви племена за по-нисш стадий от развитието на човека или за по-малоценна човешка раса. Единственото обяснение е, че в резултат на изолация, недохранване, невежество и мутации тези племена са деградирали в интелектуално, социално, техническо и анатомично отношение, което е довело до израждане и постепенно изчезване на някои от тях. Днешните диви племена не се разглеждат като същества, достигнали определен етап в еволюцията на Homo sapiens, а тъкмо обратното — стигнали са определен етап в деградацията (инволюцията) на човешкия вид. И с основание мнозина учени палеонтолози си поставят въпроса: дали и някои от вкаменелостите нямат такъв произход?