ПРОМЕНЛИВИ И ВЕЧНИ НЕЩА

Вероятно всички ще се съгласим, че живеем в общество, което е доминирано не от принципи, а от чувства, дори от първични реакции. Важни решения, касаещи продължителни периоди от живота или дори целия живот, се вземат спонтанно, на базата на моментна емоционална нагласа. С „много ми харесва” или „вече не ми харесва” обясняваме придобиването или отхвърлянето на толкова неща, създаването или прекъсването на толкова връзки. С еднаква скорост констатираме, че „точно тази кола е за мен”, и след това я изоставяме в задния двор. Еднакво убедени се чувстваме, когато се хвърляме слепешком в брака с обяснението, че сме срещнали „любовта на живота си”, и когато подаваме молба за развод, защото „с този човек не може да се живее”. Също толкова лесно тръгваме и „скъсваме” с Бога.

Не твърдя, че проявата на чувства е признак на слабост. Ние сме създадени като емоционални същества по Божие подобие. Което означава, че и Бог изпитва чувства. Емоциите обагрят, обогатяват духовния ни живот. Решението на проблема се състои не в игнорирането на чувствата, а в тяхното овладяване. Като морално свободни същества ние трябва да се управляваме не от чувства, а от принципи. Защото чувствата са променливи, а принципите – вечни.

,,Господи дължиш ми обяснение“  п-р Едуард Кешишян