Нека засега оставим клетката настрана, тъй като еволюцията е безсилна дори срещу градивните частици на клетката. Образуването, при естествени условия, дори на една от хилядите комплексни протеинови молекули е абсолютно невъзможно.

Протеините са гигантски молекули, съставени от по-малки елементи, наречени аминокиселини, които са подредени в определен ред според техния брой и вид. Тези молекули образуват градивните вещества на живата клетка. Най-простите молекули се състоят от 50 аминокиселини, но има и такива, които са изградени от хиляди аминокиселини.

Критичната точка е: липсата, промяната на мястото или добавянето на една аминокиселина в структурата на протеина могат да станат причина този протеин да се превърне в безполезна молекулярна маса. Поради това всяка аминокиселина трябва да бъде на правилното място и в правилния ред. Еволюционната теория, според която животът се е зародил в резултат на случайности, остава безсилна пред този ред. Това е така, защото този ред е прекалено удивителен, за да бъде обяснен със случайности. ( Нещо повече, теорията дори не е способна да обясни твърдението за “случайното формиране” на аминокиселините, което ще разгледаме след малко.)

Фактът, че функционалната структура на протеините в никакъв случай не може да се появи случайно, може да бъде лесно забелязан дори чрез най-простото вероятностно изчисление, което всеки може да разбере.

Eдна средно голяма протеинова молекула се състои от 288 аминокиселини, от които има 12 различни вида. Те могат да бъдат подредени по 10300  различни начина. ( Това е едно астрономическо число, състоящо се от единица с 300 нули след нея. ) От всички тези възможни поредици само една може да образува желаната протеинова молекула. Останалите са аминокиселинни вериги, които не вършат никаква работа, а понякога дори са и вредни за живите организми.

Поради тази причина вероятността  една – единствена молекула от тези, които дадохме за пример по-горе, да се образува случайно е 1 на 10300. На практика е невъзможно да се осъществи тази вероятност. В математиката по-малките от 1 на 1050 вероятности се приемат за “нулева” вероятност.

Нещо повече, един протеин от 288 аминокиселини може да се приеме като доста скромна структура в сравнение с гигантските протеини, изградени от хиляди аминокиселини. Когато извършим същите вероятностни изчисления за тези гигантски молекули, ще видим, че думата “невъзможно” ще е недостатъчна.

Когато се изкачим стъпка нагоре по схемата за развитието на живота, ще видим, че само един протеин не означава нищо. Една от най-малките, известни днес, бактерии Mycoplasma Hominis H39 съдържа 600 вида протеини. В този случай ние трябва да повторим вероятностните изчисления, които направихме по-горе за един протеин, за всички тези 600 различни вида протеини. Цифрите, които ще получим като резултат, ще бъдат доста отвъд термина невъзможно.

Някои читатели, които сега четат тези редове и които досега са приемали еволюционната теория като научно тълкувание, могат да се усъмнят и да кажат, че тези числа са преувеличени или не отразяват действителността. Това обаче съвсем не е така: това са точни и конкретни факти. Нито един еволюционист не би могъл да опровергае тези числа. Те приемат, че вероятността за случайно формиране на един – единствен протеин е “толкова невъзможна, колкото вероятността една маймуна да напише човешката история на пишеща машина, без да допусне грешка”. Но вместо да приемат другото обяснение, т.е. сътворението, те предпочитат да защитават абсурдното.