Бактериите имат многобройни вариации в своя вид. Някои от тези вариации притежават генетична информация, която може да противодейства на някои лекарства, химикали или други разтвори. Когато бактериите бъдат подложени на въздействието на определен вид лекарство, тези вариации, които не са устойчиви срещу това лекарство, биват унищожени, докато другите, които са устойчиви, оцеляват и придобиват способността да се възпроизвеждат повече. Несъпротивяемите бактерии много скоро изчезват от бактериалния вид и се заменят с такива, които могат да оказват съпротива и бързо се разпространяват. Най-накрая ние завършваме с една бактериална колония, съставена от представители, които са устойчиви на дадения антибиотик, и от този момент нататък даденият антибиотик става неефективен спрямо този вид бактерии. Критичната точка обаче е, че тези бактерии са си все още същите бактерии и видът си е все още същият вид.

Тук е важно да се отбележи, че противно на твърденията на еволюционистите, няма никакъв еволюционен процес, който да протича и в който несъпротивляемите бактерии да мутират и бивайки подложени на антибиотици, да придобият нова генетична информация и да се превърнат в съпротивляеми бактериални породи. Това, което се случва, е единствено отстраняването на определени бактериални вариации от популацията на съпротивляемите и несъпротивляемите вариации, които от самото начало съществуват съвместно. Това не отбелязва появата на нов бактериален вид: Това не е “еволюция“. Точно обратно, един или повече от съществуващите видове изчезват, което е обратен на еволюцията процес, тъй като имаме загуба на генетична информация.