ПРОУЧВАНЕ НА… ЩАСТИЕТО

„Учени от университета в Цюрих, Швейцария, казали на 50 души, че ще получават по 25 швейцарски франка (около 23 евро) седмично в разстояние на 4 седмици. На половината от участниците било обяснено, че парите са за тях, а на останалите – че сумата трябва да се изразходва в полза на други хора (…) След това участниците отговорили на въпроси, докато мозъците им били изследвани с ядрено-магнитен резонанс.

Оказало се, че нивото на щастието в групата, която се ангажирала да направи дарение, било по-високо, отколкото в другата група, макар че дарение всъщност не било направено. Щедростта активира мозъчни зони, свързани с усещането за щастие“ (https://dariknews.bg/novini/liubopitno/shtedrostta-e-svyrzana-s-useshtane-za-shtastie-2037087).

Древната, но вечна книга, Библията, ни дава обяснение от преди 2 000 години: „Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: „Да обичаш ближния си, както себе си“ (Галатяни 5:14).

Щастие и успех

Откъде идва усещането ни, че можем да се справим с живота, с професията, с брака и т.н.? Известният психолог Уилям Джеймс, един от основоположниците на Американската школа, предлага следната формула за връзката между себеоценка и успех:

                                                                               УСПЕХ

                                      СЕБЕОЦЕНКА =    ——————-

                                                                           ПРЕТЕНЦИИ

Тази формула ни показва, че успехът е пряко пропорционален на себеоценката: колкото по-високо оценяваме себе си, толкова по-големи успехи ще постигаме, и колкото по-големи успехи постигаме, толкова по-добро мнение ще имаме за себе си.

За съжаление, претенциите ни са обратно пропорционални на себеоценката: колкото повече претенции имаме, толкова по-трудно ще ги постигнем и толкова по-ниско ще оценяваме себе си, а колкото по-малко претенции имаме, толкова по-лесно ще ги осъществяваме и толкова по-високо ще оценяваме себе си.

„Успехът не е ключът към щастието – щастието е ключ към успеха. Когато правим това, което обичаме, със сигурност ще успеем“ (Алберт Швайцер).

Щастие и житейска философия

Проблемната себеоценка превръща хората в непълноценни личности, които от своя страна възпитават непълноценни личности и така страда цялото общество, защото много от хората са израснали в такава обстановка.

„Обществото е съставено от семейства и главите на семействата са отговорни за състоянието на обществото” (Елън Уайт).

Парадигма на егоизма: Аз съм в центъра на моя живот и ИСКАМ да направя всичко възможно АЗ да се чувствам добре.

Парадигма на алтруизма: Аз съм важен, но другият е също толкова важен, колкото мен. ИСКАМ да направя всичко възможно ВСИЧКИ да се чувстваме добре.

До голяма степен човек с проблемна себеоценка постъпва според Парадигмата на егоизма – не задължително защото иска да бъде егоист, но защото вътрешната неудовлетвореност го принуждава да използва стратегии, за да засилва слабото самоуважение. Той може да има идеали, ценности, стремеж към доброто – но докато не реши проблема с чувството за малоценност и не започне да се чувства обичан, ценен и способен, няма да може истински да обича и цени другите.

Отношението към себе си е предпоставка за отношението към другите.

Щастие и любов

С течение на времето всяко дете си изгражда определена представа за себе си въз основа, първо, на „семейното огледало“, после отношението на приятелите/съучениците и накрая – обществото. Вярвам, че всички сме убедени, че нито в семейството, нито в обществото условията са идеални. Никой от нас не е съвършен. Никой от нас не попада на родители, които във всяка ситуация реагират точно както трябва и изграждат абсолютно нормална себеоценка у децата си.

Въпреки това има един фактор, който е основен за здравословното психическо развитие: „Основното зло, без изключение, е липсата на истинска топлота и обич“ (Хорни, К. The Neurotic Personality of Our Time. С. 80).

ИСТИНСКАТА загриженост и любов на родителите към детето ще изградят у него усещането, че е ценно и може да се справи с живота, въпреки грешките, които те понякога допускат в човешкото си несъвършенство.

„Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грешки“ (Притчи 10:12) ни казва мъдрецът Соломон преди 3 000 години.

Знаете ли защо днес почти са премахнати социалните домове за сираци и изоставени деца? Защото в тази среда децата не могат да усетят истинска загриженост и да се привържат към някого, а това води до забавено развитие, емоционални проблеми, агресивно поведение, проблеми в училище, неумение за създаване на връзки и още много проблеми.

Ако търсиш истинско щастие, трябва да оцениш много искрено пред себе си житейската си философия и доколко си готов/а да поставиш нуждите на другия над своите собствени нужди. Защото според апологета на Християнството, апостол Павел, най-великият Учител Исус Христос е казал: „По-благословено е да даваш, отколкото да получаваш“ (Деяния на апостолите 20:35).

Йорданка Дейчева, психолог, ydeicheva@facebible.bg