ПРОФИЛАКТИКА НА ХРАНИТЕЛНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ С ИНФЕКЦИОЗНА ЕТИОЛОГИЯ

 Защо е важно как се храним и каква хигиена спазваме?

Защото грешките водят до стафилококови хранителни отравяния, салмонелни хранителни токсикоинфекции и други чревни заразни заболявания.

 Хранителни токсикоинфекции

Стафилококовите хранителни отравяния са остри инфекциозни заболявания, които възникват при консумация на хранителни продукти, контаминирани с микроби от рода Стафилококус или с техните токсини. Стафилококите се размножават бързо върху различни лесноразвалящи се хранителни продукти. Контаминираните храни не се променят на външен вид и органолептични свойства – вкус, мирис, цвят и др. Микробите намират най-благоприятни условия за развитие, размножаване и отделяне на токсини в храни, богати на белтъци и въглехидрати – мляко, млечни продукти, сладкарски изделия (кремове, пасти, сладоледи), месни, рибни и зеленчукови ястия и тестени блюда (юфка, макарони, пюрета). Пътят на предаване на заразата е алиментарен, източник на заразата при стафилококовите хранителни интоксикации са: хора, болни от гнойни заболявания на кожата на ръцете и други части на тялото, болни със стафилококови инфекции на горните дихателни пътища, здрави носители на патогенни стафилококи по лигавицата на носа и гърлото и животни с гнойни заболявания. Стафилококовите токсикоинфекции протичат бурно, инкубационният период е кратък – 30 мин. до 4 часа, с главоболие, повръщане, отпадналост и профузна диария. Изисква се компетентна лекарска намеса и лечение.

Профилактични мерки:

  1. Храната трябва да се съхранява при температурен режим -2-40С, който не позволява размножаването на стафилококи и отделяне на техните ентеротоксини.
  2. Строг хигиенен режим и недопускане на болните и носители на стафилококи, работещи в заведения за обществено хранене, в млечна, хранително-вкусова промишленост, в детски и болнични заведения.
  3. Лична хигиена.

 Вирусни чревни инфекции (ротавирусни, ентеровирусни инфекции) – Заболяването може да протече с различна тежест, в зависимост от имунния статус на индивида, възрастта, наличието на съпътстващи заболявания и т.н. Болестта най-често започва с остро начало – висока температура, многократни повръщания и разстройство, коликообразни болки в корема. Едновременно с това бързо нараства мускулна слабост и главоболие, кръвното налягане спада. Състоянието може да бъде опасно, поради обезводняване на организма. Особено уязвими са децата в кърмаческа и ранна детска възраст, както и лицата с хронични заболявания. Вирусните чревни инфекции се предават много лесно. Заразяването става чрез замърсени ръце и хранителни продукти, чрез водата или чрез контактите с болен човек. Ротавирусният гастроентерит може да се предава и по въздушно-капков път, защото има симптоми и на респираторно заболяване.
Интересно е да се отбележи, че вирусите са устойчиви в морска вода, макар и за кратко време. Затова често се предават на плажа при къпане в морето, където има много хора. В басейните е по-малко вероятно да се случи, защото водата се хлорира. Трябва да се отбележи, че протичането на вирусния ентероколит наподобява протичането на други сериозни чревни заболявания, каквито са дизентерията и салмонелозата. За какво точно се касае ще прецени Вашият лекуващ лекар.

 Бактериални чревни инфекции

  1. Бактериална дизентерия /Шигелоза/

Дизентерията е остро инфекциозно заболяване, от което боледува само човекът. Причинява се от дизентерийните бактерии, които са обединени в род Шигела. Боледуват хора от всички възрасти, но най- засегнати са децата от 0 до 4 год. Източник на заразата е човекът – болен или здрав заразоносител. Най-често заразяването става по контактно – битов път, особено в семейна среда и в детски колективи. Инкубационният период е от няколко часа до седем, осем дни. Заболяването протича с гадене, отказ от храна, повръщания, които зачестяват, увеличава се броят на изхожданията до 10-15 за 24 часа. Температурата може да достигне до 39 градуса С. Чрез повърнатите материи и многократните изхождания се губят вода и соли, което води до дехидратация. При благоприятно протичане и навреме проведено лечение състоянието на пациента се подобрява. При тежко протичане възстановяването настъпва след 15-20 дни.

  1. Салмонелози

Салмонелозата е широко разпространено чревно заразно заболяване, което засяга както хора, така и животни. Причинителите (салмонели) са над 1000 вида. Широкото разпространение на салмонелите се улеснява от инфектираността на животни и хранителни продукти от животински произход (яйца, месо, риба, мляко и др), а също така и замърсяването на водните източници, плодовете, зеленчуците и др. Поради връзката на заразата с хранителния продукт, някои форми на Салмонелозите се наричат остри хранителни отравяния. Най-честата клинична форма е салмонелният гастроентерит, който протича тежко при кърмачета. Инкубационният период е кратък – 6 – 48 часа, но при някои форми може да продължи до 7 дни. Началото е остро, с повишена температура, болки в корема, чести повръщания и диарични изхождания. При тежките форми настъпват обезводнявания на организма, замъглено съзнание и възпаление на различни органи.

  1. Ешерихиози /колиентерити/

Причинител на заболяването са ентеропатогенни бактерии – Ешерихия коли. Те предизвикват остри стомашно чревни заболявания, специфични за ранната детска възраст. Основен резервоар на инфекцията е човекът. Механизмът на предаване на заразата е фекално-орален. Коли бактериите притежават голяма устойчивост във външната среда. Инкубационният период е от 1-21 дни. Повръщането, отказа от храна, изразеното неспокойствие са характерни прояви на заболяването.

Диарията се засилва към 10-15 изхождания дневно. Лечението е в болнична обстановка и е продължително, особено при тежките форми.

Най-съществени за профилактиката са:

  • Строга лична хигиена – редовно измиване на ръцете преди хранене.
  • Обилно измиване с течаща вода на плодовете и зеленчуците, предназначени за консумация в сурово състояние.
  • Достатъчна термична обработка при приготвяне на храната.
  • Съхранение на хранителните продукти при посочените от производителя температури – в хладилник, или в затворени съдове.
  • Консумация на вода само от водоизточници, подлежащи на контрол.
  • Съхранение на отпадните продукти в закрити контейнери.
  • Избягване на контакт, когато това е възможно, с болни със съответната симптоматика.